Роберт Харрис - Сянката

Седях така, докато чух как микробусът спира пред къщата, после из коридора се разнесе глъчка и по дървеното стълбище затропаха краката на цял куп народ. Вероятно така звучат стъпките на адвокатска армия, препуснала да спечели хонорара си от хиляда долара на час. Дадох на Крол и неговия клиент две минути за ръкуване, съболезнования и декларации на самоувереност, после уморено напуснах стаята на мъртвеца и се качих при тях.

Крол бе долетял от Вашингтон с частен самолет заедно с двама млади сътрудници, извънредно красива мексиканка, която представи като Енкарнасион, и негър от Ню Йорк на име Джош. Те бяха насядали с отворени лаптопи от двете му страни на дивана, с гръб към океана. Адам и Рут Ланг седяха на отсрещния диван. Огромен плосък телевизор до камината показваше въздушни кадри на къщата, излъчвани на живо от хеликоптера, който чувахме да бучи глухо навън. От време на време даваха и журналистите, чакащи под разкошните полилеи на просторната зала в Хага, където трябваше да се проведе пресконференцията. Всеки път, щом виждах празната катедра с емблемата на Международния наказателен съд в изискания бледосин цвят на ООН — лаврови клонки и везни, — ми призляваше още по-силно от нерви. Но самият Ланг изглеждаше съвършено спокоен. Беше без сако, с бяла риза и тъмносиня вратовръзка. Организмът му бе създаден именно за такива свръхнатоварени мигове.

— Ето какво е положението — каза Крол, когато всички заехме местата си. — Не си обвинен. Не си арестуван. Нищо няма да излезе от цялата работа, уверявам те. В момента прокурорът иска само едно: разрешение да пристъпи към официално разследване. Разбираш ли? Тъй че когато излезем оттук, трябва да крачиш гордо, уверено и с леко сърце, защото всичко ще свърши добре.

— Президентът ми каза, че според него може дори да не й разрешат да разследва — каза Ланг.

— Не бих желал да споря с лидера на свободния свят — възрази Крол, — но тази сутрин общото мнение във Вашингтон беше, че ще им се наложи. Доколкото разбрах, мадам прокурорката е твърде умела. Британското правителство упорито отказва да проведе собствено разследване на операция „Буря“. Това й дава правно основание да се разрови сама в тази история. А като уреди изтичане на информация точно преди началото на предварителното производство, тя оказа върху онези трима съдии сериозен натиск поне да й разрешат да започне разследване. Те знаят адски добре — ако й наредят да зареже обвиненията, всичко живо ще каже, че не смеят да се захванат с една велика сила.

— Елементарна тактика на очерняне — подхвърли Рут.

Беше облечена с черен клин и поредното раздьрпано горнище от анцуг. Седеше на дивана с подвити крака, обърнала гръб на съпруга си.

Ланг сви рамене.

— Така е в политиката.

— Точно това имах предвид — каза Крол. — Разглеждай го като политически проблем, а не като правен.

Рут пак се намеси.

— Ще трябва да разработим наш вариант за станалото. Вече няма да се разминем само с отказ от коментари.

Усетих, че сега е моят момент.

— Джон Мадокс… — започнах аз.

— Да — прекъсна ме Крол. — Разговарях с Джон и той е прав. Вече наистина трябва да включим цялата тази история в мемоарите. Това е идеалната база за отговор, Адам. Много са развълнувани.

— Чудесно — каза Ланг.

— При първа възможност трябва да седнеш с нашия приятел — осъзнах, че Крол ми е забравил името — и да обсъдите случая най-подробно. Но имай грижата всичко написано да мине през мен. Критерият за проверка е прост: да си представим как би звучала всяка дума, ако я четат, докато седиш на подсъдимата скамейка.

— Защо? — попита Рут. — Нали каза, че нищо няма да излезе от цялата работа?

— Няма — отвърна спокойно Крол, — особено ако внимаваме да не наливаме вода в тяхната мелница.

— Така ще представим случая в желаната светлина — каза Ланг. — И когато ме питат, мога да отпращам хората към описанието в мемоарите ми. Кой знае? Току-виж, дори помогнало да продадем някоя бройка в повече.

Той хвърли поглед наоколо. Всички се усмихнахме.

— Добре — продължи Ланг. — Да се върнем към днешния ден. За какво всъщност има вероятност да ме разследват?

Крол кимна на Енкарнасион.

— Или престъпления срещу човечеството — обясни предпазливо тя, — или военни престъпления.

Настана тишина. Странно колко силен ефект имат подобни думи. Може би се дължеше на факта, че ги чувахме точно от нея, защото изглеждаше тъй невинна. Спряхме да се усмихваме.