Роберт Харрис - Сянката

— Невероятно — проговори най-сетне Рут. — Да сравняват направеното от Адам с нацистките злодеяния.

— Точно затова Съединените щати не признават този съд — каза Крол. Размаха пръст. — Предупредихме ви какво ще стане. По принцип „Международен трибунал за военни престъпления“ звучи благородно. Но подгониш ли онези смахнати масови убийци от Третия свят, рано или късно и Третият свят се захваща с теб, иначе ще прилича на дискриминация. Те убиват три хиляди наши, ние убиваме един техен и изведнъж всички се оказваме военнопрестъпници. Това е морално равенство от най-лошия тип. Е, понеже не могат да замъкнат Америка пред измисления си съд, кого ще подгонят? Очевидно най-близкия ни съюзник — теб. Както казах, проблемът не е правен, а политически.

— Трябва да изтъкнеш точно това, Адам — каза Амелия и си записа нещо в черно-червения бележник.

— Не се тревожи — мрачно отвърна той. — Ще го направя.

— Продължавай, Кони — каза Крол. — Да чуем останалото.

— Причината да не сме сигурни каква тактика ще изберат на този етап е там, че изтезанията се третират както в Член седми на Римския статут от 1998 година като престъпления срещу човечеството, така и в Член осми като военни престъпления. Освен това Член осми обявява за военно престъпление — тя погледна лаптопа — „умишленото лишаване на военнопленник или друго защитено лице от правото на справедлив и редовен съдебен процес“ и „незаконното депортиране или преместване или незаконното задържане в затвор“. На пръв поглед бих казала, сър, че могат да ви обвинят по Член седми или осми.

— Но аз не съм нареждал да измъчват когото и да било! — възкликна Ланг с изтънял от смайване и възмущение глас. — И не съм лишавал никого от правото на справедлив и редовен съдебен процес, нито пък съм задържал незаконно някого. Може би — може би — имат някакви основания за подобно обвинение срещу Съединените щати, но не и срещу Великобритания.

— Вярно, сър — съгласи се Енкарнасион. — Но Член двайсет и пети, който разглежда наказателната отговорност на физически лица, заявява, че — спокойните й черни очи пак се стрелнаха към компютърния екран — „едно лице носи наказателна отговорност и подлежи на наказание за престъпление от компетентността на съда, ако с цел улесняване извършването на такова престъпление помага или по друг начин съдейства при извършването или при опита за извършването му, включително чрез предоставяне на средства за извършването“.

Отново настана тишина, нарушавана само от далечното бръмчене на хеликоптера.

— Доста пресилено — тихо изрече Ланг.

— Пълен абсурд — намеси се Крол. — Това означава, че ако ЦРУ транспортира някой заподозрян с частен самолет, за да го разпита, собственикът на самолета формално носи вина за улесняване извършването на престъпление срещу човечеството.

— Но от правна гледна точка… — започна Ланг.

— Не става дума за право, Адам — прекъсна го Крол с едва доловима нотка на раздразнение, — а за политика.

— Не, Сид — намеси се Рут. Без да откъсва напрегнатия си поглед от килима, тя категорично поклати глава. — Става дума и за право. Двата аспекта са неразделни. Онзи пасаж, който току-що ни прочете младата дама, недвусмислено обяснява защо съдиите ще бъдат принудени да разрешат разследването, понеже Ричард Райкарт е представил документални данни, подсказващи, че Адам наистина има пръст в тия неща: помощ, съдействие и предоставяне на средства. — Тя вдигна глава. — Това е юридически риск… нали така го наричате? И неминуемо води до политически риск. Защото в крайна сметка всичко опира до общественото мнение, а ние и бездруго напоследък сме доста непопулярни у дома.

— Е, ако това ще те утеши, Адам определено не е застрашен от никакъв риск, докато остава тук, сред приятели.

Бронираното стъкло се разтресе леко. Хеликоптерът пак идваше за поглед отблизо. Светлината на прожектора му изпълни стаята. Но на телевизионния екран се виждаше само големият панорамен прозорец, отразяващ океана.

— Чакай малко. — Ланг вдигна ръце и впи пръсти в косата си, сякаш едва сега осъзнаваше какво става. — Да не би да твърдиш, че не мога да напусна Съединените щати?

Крол кимна на другия асистент.

— Джош?

— Сър — изрече угрижено Джош, — ако ми разрешите, бих желал просто да ви прочета встъпителната част на Член петдесет и осми, където се разглежда постановлението за арест. — Той прикова сериозен поглед върху Адам Ланг. — „Във всеки момент след възбуждането на разследването съставът за предварително производство издава по искане на прокурора постановление за арестуването на лице, ако след разглеждане на искането, доказателствата и другата информация, предоставена от прокурора, съставът се увери, че съществуват достатъчно основания да се смята, че лицето е извършило престъпление, което попада под юрисдикцията на съда, и арестуването на лицето е необходимо, за да се гарантира явяването на лицето в съдебното производство.“