Роберт Харрис - Сянката

— Вярно — казах аз. Потърсих някаква реплика, с която да разведря атмосферата. — Може би всичко е уредено от рекламния отдел на Райнхарт.

— Тогава им кажи да престанат, ако обичаш.

Той се усмихна, но очите му изглеждаха подпухнали и наранени.

— Какво ще кажеш на медиите? — попита Крол, като го прегърна през раменете.

— Не знам. Дай да го обсъдим в колата.

Докато Ланг се обръщаше към вратата, Крол ми намигна.

— Приятно писане в сянка.

Ами ако ви лъжат? „Лъжат“ навярно е твърде силно казано. Почти всички ние разкрасяваме спомените си според картината, която бихме желали да види светът.

„Писане в сянка“

Можех да сляза да ги изпратя. Аз обаче останах да гледам по телевизията как излизат. Винаги съм казвал, че ако търсиш автентичното, непосредствено преживяване, няма нищо по-хубаво от седенето пред екрана. Странно е например как новинарските кадри от хеликоптер придават и на най-невинното действие опасния привкус на престъпление. Когато шофьорът Джеф докара бронирания ягуар пред къщата и спря, без да изключва двигателя, за целия свят изглеждаше, че организираме мафиотско измъкване точно преди да пристигнат ченгетата. Сред студения въздух на Нова Англия големият автомобил сякаш се рееше върху море от изгорели газове.

Отново ме обзе същото объркващо чувство, което бях изпитал предишния ден, когато от ефира прозвуча изявлението на Ланг. На екрана виждах как един агент от специалните служби отваря дясната задна врата и остава да я държи, докато откъм коридора чувах как Ланг и останалите се готвят за тръгване.

— Добре, приятели! — долетя отдолу гласът на Крол. — Готови ли сте? Чудесно. Не забравяйте: щастливи, щастливи лица. Тръгваме.

Вратата се отвори и след секунди зърнах на екрана темето на бившия министър-председател, докато той правеше няколко забързани крачки към колата. Хлътна в нея и изчезна от поглед точно когато адвокатът изтича след него и мина от другата страна на ягуара. В долната част на картината се появи надпис: АДАМ ЛАНГ НАПУСКА КЪЩАТА НА МАРТАС ВИНЯРД.Всичко знаят тия момчета със сателитите, помислих си аз, но не са чували за тавтология.

Зад тях антуражът бързо се изниза в колона и тръгна към микробуса. Амелия вървеше начело, притискайки с длан безупречната си руса коса, за да я предпази от вятъра на витлата; след нея идваха секретарките, следвани от сътрудниците на Крол, и накрая двама охранители.

Дългите тъмни очертания на колите със запалени фарове се отделиха от резиденцията и поеха през пепелявата сивота на дъбовите дървета към шосето заУест Тисбъри. Хеликоптерът ги следеше, а вихърът под него разхвърляше сухи листа и привеждаше рядката трева. Когато шу мът на витлата заглъхна, за пръв път през тази сутрин в къщата постепенно се възцари някакво подобие на покой. Сякаш най-сетне бяхме стигнали в окото на някаква мощна гръмотевична буря. Питах се къде ли е Рут и дали също гледа предаването. Станах, отидох до стълбището и се ослушах, но не чух нищо, а когато се върнах пред телевизора, въздушните снимки бяха отстъпили място на земни и лимузината на Ланг излизаше от гората.

В края на отклонението се бяха събрали още много служители на реда на щата Масачусетс и една част от тях държаха демонстрантите на безопасно разстояние отвъд шосето. За момент изглеждаше, че ягуарът ще ускори към летището, но после стоповете светнаха. Микробусът свърна и закова зад него. И изведнъж Ланг се появи по сако; сякаш без да обръща внимание на студа и скандиращата тълпа, той тръгна с широка крачка право към камерите, следван от тримата агенти. Изрових дистанционното от креслото, където бе седяла Амелия — от кожената тапицерия все още лъхаше нейният аромат, — насочих го към екрана и засилих звука.

— Извинявам се, че ви накарах да чакате на студа — започна Ланг. — Просто исках да кажа няколко думи в отговор на новината от Хага.

Той помълча и наведе очи. Често го правеше. Дали беше естествена реакция, или нарочно създаваше впечатление за спонтанност? При него никога не се знаеше. В далечината ясно се чуваше как тълпата скандира: „Ланг! Ланг! Ланг! Лъжец! Лъжец! Лъжец!“

— Странни времена са настанали — каза той и пак се поколеба, — странни времена. — Този път най-после вдигна глава. — Когато онези, които винаги са се борили за свобода, мир и справедливост, биват обявявани за престъпници, а онези, които открито насаждат омраза, възхваляват убийствата и искат да унищожат демокрацията, биват закриляни от закона, като че те са жертвите.