Роберт Харрис - Сянката

Усетих, че съм достигнал повратната точка. Можех да продължавам да се мотая около рухващия проект с жалката надежда по някое време някой да ми помогне. Или — при тази алтернатива усетих как гръбнакът ми се изправя, — или да взема нещата в ръцете си, да се опитам да преработя тези шестстотин двайсет и една скучни страници в нещо годно за печат, да си прибера двеста и петдесетте бона и да хукна към някой плаж, където да се излежавам цял месец, додето напълно забравя семейство Ланг.

Погледнато под такъв ъгъл, просто нямах друг избор. Наложих си да забравя безплътните следи от Макейра в стаята и далеч по-реалното присъствие на Рут зад стената. Извадих ръкописа от кутията и го сложих на масата до прозореца, отворих чантата и взех лаптопа и разпечатките на вчерашните разговори. Нямаше много място за работа, но това не ме притесняваше. От всички човешки дейности за писането най-лесно се намират основания да не започнеш — бюрото е прекалено голямо или прекалено малко, твърде е шумно или твърде тихо, твърде топло или твърде студено, твърде рано или твърде късно. С годините бях свикнал да ги пренебрегвам и просто да се хващам на работа. Включих лаптопа, щракнах ключа на лампата и се вгледах в пулсиращия курсор върху празния екран.

Ненаписаната книга е прекрасна вселена, пълна с безброй възможности. Напишеш ли една дума обаче, незабавно я сваляш от облаците. Напишеш ли изречение, вече е на половината път да стане като всяка друга скапана книга. Но както се знае, по-доброто е враг на доброто. При липса на гений и обикновеното занаятчийство върши работа. Ако не друго, винаги можеш да се опиташ да напишеш нещо, което ще привлече читателя, което ще го насърчи, след като е прочел първия абзац, да погледне и втория, после третия. Разгърнах ръкописа на Макейра, за да си припомня как не бива да се започва автобиография за десет милиона долара:

Първа глава

Ранни години

Ланговата фамилия има шотландски произход и се гордее с това. Името ни идва от староанглийската дума „long“, тоест „висок“, а прадедите ми са дошли откъм северната граница. През XVI век първите Ланг…

Господ да ни е на помощ! Задрасках пасажа и после плъзнах на зигзаг дебела синя линия през всички следващи абзаци за фамилната история на Ланг. Ако искаш родословно дърво, върви да го търсиш в някой разсадник — така съветвам клиентите. Никой не дава пет пари за тия неща. Инструкцията на Мадокс беше да започна книгата с обвиненията във военни престъпления и аз нямах нищо против, макар че темата би послужила само като своеобразен удължен пролог. По някое време трябваше да започнат същинските мемоари и затова исках да открия свежа и оригинална нота — нещо, показващо Ланг като нормално човешко същество. Фактът, че всъщност не беше нормално човешко същество, изобщо не ме засягаше.

Откъм стаята на Рут долетя звукът на стъпки, после вратата й се отвори и затвори. Отначало си помислих, че идва да провери кой шуми в съседната стая, но после я чух да се отдалечава. Оставих ръкописа на Макейра и насочих вниманието си към разпечатките от разговора. Знаех какво търся. То беше там, почти в самото начало:

Спомням си много добре, беше неделя следобед. Валеше, аз още се излежавах. И изведнъж някой почука на вратата…

Ако оправех граматиката, разказът как Рут е привлякла Ланг към местните избори, а оттам и към политиката, щеше да стане идеално встъпление. Но Макейра с типичната си безчувственост към всичко човешко дори бе забравил да го спомене. Отпуснах пръсти върху клавиатурата на лаптопа, после започнах да пиша:

Първа глава

Ранни години

Аз станах политик от обич. Не обич към някаква конкретна идеология, а към жената, която почука на вратата ми в един влажен неделен следобед.

Може да възразите, че е сантиментално, но не забравяйте: а) сантиментите се продават на тон; б) имах само две седмици за преработка на целия ръкопис и в) това сто на сто беше по-добре, отколкото да започвам с произхода на името Ланг. Скоро траках с цялата бързина, която можеше да се постигне по моята двупръстна система.

Беше подгизнала от дъжда до кости, но сякаш изобщо не обръщаше внимание на това, а се впусна в страстна реч за местните избори. Срамувам се да призная, до този момент аз дори нямах представа, че предстоят местни избори, но поне проявих здрав разум да…

Вдигнах глава. През стъклото видях как Рут решително крачи през дюните срещу вятъра, поела на поредната си мрачна, самотна разходка без друг спътник освен охранителя, който я следваше отдалеч. Гледах я, докато изчезна от поглед, после пак се хванах на работа.