Джей Баркер - Сърца за изгаряне

Еди, знаят за бебето.

Бебето.

По-нататък в писмото се казваше, че тя , бебето, вече ходи.

Фаустино никога не бе имал деца, никога не се бе женил, но познаваше много хора, които имаха семейства. Техните деца прохождаха на годинка, може би на година и половина.

Ходи !, пишеше в писмото.

Току-що проходила през 1978 година.

Това значеше, сега вероятно е на шестнайсет или седемнайсет години.

Горе-долу на същата възраст като Джак Тач.

Знаеш какво имам предвид. Нали имаш момче.

На същата възраст като момичето на постера.

Поздрави на Кейти и на момчето ти.

Определено бяха родителите на Джак.

Пази се. Ричард Нетълтън.

Кой, по дяволите, е Ричард Нетълтън?!

Фаустино включи кафеварката — явно щеше да поостане.

Нахлуха в апартамента на Дънк, докато бях в болницата, а на Дънк му предстоеше трета операция. Бяха успели да отстранят куршумите от гърдите и червата му и да поправят пораженията върху тъканите и мускулите. Бяха наместили счупените му ребра. Куршумът в рамото му бе излязъл от другата страна. Това беше добре. Двата в крака му се бяха оказали най-проблемни — единият бе преминал опасно близо до бедрената артерия и жестоко бе увредил бедрения нерв, а другият бе разтрошил бедрената му кост. Нямаше опасност да загуби крака си, но никога нямаше да е способен да се движи като хората… ако изобщо проходеше. Един от докторите дойде при мен и ме осведоми минути след като детективите си тръгнаха.

Чух около половината от това, което ми наговори.

Преди да си тръгнат, детектив Брайър ме попита кой е бил човекът с черния понтиак. Каза, че са го виждали край моята сграда, както и на погребението.

Казах му, че нямам представа.

Брайър ми остави писмото. Взе хартиената кесия със суичъра и джинсите ми. Били веществени доказателства.

Обискът на жилището на Дънк бе предвождан от партньора на детектив Брайър — Джой Фогел. Обърнаха мястото с главата надолу. Нищо, което би могло да инкриминира Дънк. И да имаше нещо, което го свързва с бизнеса на Крокет, то бе скрито някъде другаде.

Откриха бащата на Дънк на дивана, мъртъв, с мръсна спринцовка, пълна с хероин, все още стърчаща от ръката му. Бе престоял така поне ден, ако не и повече.

Когато арестуваха Алонзо Сепала, той твърдеше, че Дънк няма нищо общо с покушението срещу Крокет. Същата нощ се обеси с панталоните си в килията.

Държаха ме в болницата още два дни — за лечение и наблюдение , въпреки че не ми пукаше за второто и нямах нужда от първото: Брайър беше прав, по себе си нямах и драскотина. Нито цицини, нито белези, нито кашлица.

Нямах възможност да поговоря с Дънк за случилото се в продължение на почти три седмици. Болката в стомаха ми ставаше все по-силна с всеки изминал ден.

Запис в дневника 05/20/1993

Обект „Д“ в рамките на очакваните параметри.

Аудио/Видеозапис:

— Къде е Уорън тази вечер, Карл? Карл се взира в монитора, откъдето го наблюдава момчето. Посяга към бутона на микрофона, поколебава се и отдръпва ръка.

— Не прекарваме много време заедно само двамата, Карл. Имаме доста да наваксваме. Да не би Уорън да се е обадил, че е болен? Или най-накрая са го наказали за авантюрата с тоалетната хартия?

Карл натиска бутона:

— Затваряй си плювалника, лайномет такъв. Трийсетсекундното закъснение отминава.

— Последният път, когато бяхме самички с Уорън, той бе така любезен да ми прочете заглавията по вестниците. Дори няколко статии. Дали мога да те помоля за същото? Времето наистина минава по-бързо така. Имаш днешен вестник тук, нали? Карл хвърля поглед към „Питсбърг Поуст-Газет“, метнат върху шкафчето. Обляга се назад в стола и заговаря, без да се обръща към никого:

— За протокола — нямам идея как го прави, но това хлапе ме подлудява. Сякаш има очи и уши тук. За моите приятели шефовете — какво ще кажете да позасилите малко финансирането, за да имаме резервни хора, които да заместват някого, ако се обади и каже, че е болен? Трети път за Уорън тази година, не че ги броя де. Не бива да оставам самичък с нашето приятелче там вътре. Никой не трябва да бъде подлаган на подобно нещо. Ако имахме профсъюз, щяха досега да са ви захапали здравата.

Обект „Д“ става от леглото си, прекосява стаята и се взира право в камерата.

— Не виждам как ще навреди, ако съм в час с онова, което се случва по света навън, не е ли така? Какво ще кажеш просто да ми прочетеш първата страница?

Карл натиска бутона на микрофона.