Джей Баркер - Сърца за изгаряне

— Каза, че е убила човек просто като го е докоснала — което не е възможно, между другото.

— Е, значи не го е убила. Говоря безсмислици и всичко е една голяма глупост.

Дънк смъкна граха отново, внимателно докосна върха на носа си, изкриви лице и опипа кожата около окото си.

— Я кажи пак как му било името на тоя?

— Реймънд Висконти.

Дънк замълча.

Наведох се напред:

— Чувал си това име, нали?

— Познато ми е, да.

— Истина ли е? Онова, което каза тя?

Дънк въздъхна.

— Ако е същият Висконти, за който си мисля, тогава — да, най-вероятно е истина. Той е лош човек. Беше лош човек. Или е — зависи какво точно му е сторило гаджето ти. Мамка му, как боли!

Той допря отново торбичката до лицето си и се облегна назад.

— Мисля, че го уби.

— Само с едно докосване?

— С докосване, а после с целувка.

— Пич, имаш ли представа колко шибано звучи всичко?

— „Смъртта е прекалено милостив изход за теб, но за жалост само това мога да ти предложа.“ — Облегнах се на меките възглавници. — Последното нещо, което чух да му казва.

Дънк смъкна торбичката и я остави в скута си. Когато се извърна към мен, лицето му бе бяло като сняг.

— Цветята.

И аз си бях спомнил за цветята. Не исках да си мисля за цветята.

— Беше преди колко? Пет? Шест години?

— Пет.

— Каза ми, че е взела цветята и те са умрели в ръката ѝ. Сгърчили са се, съсухрили са се и са се разпаднали, щом ги е докоснала без ръкавица. Ти каза, че възрастната жена я е накарала да се върне до пейката и да ги вземе без ръкавици. Възрастната жена я е принудила и е искала да гледаш, също като тази нощ. Жената…

— Оливър. Латрийс Оливър.

— … да, Оливър, точно така. Та значи тази Оливър е искала да видиш за какво става въпрос. Искала е да те уплаши. Като разбира, че не е успяла, ти показва това. Каквото и да е то.

— Когато Стела докосна Висконти за пръв път — по страната, първо си помислих, че го е изгорила. Именно на изгорено приличаше. Само че не беше. Постоянно говореше за жизнената сила — разправяше, че има внимателно поддържано равновесие, че е ограничено количество… Когато нещо умира, жизнената му сила не си отива с него, а се прелива в нещо друго. Премествания, трансфери, някакъв вид баланс. Мисля, че докосването ѝ по някакъв начин изсмука живота му. Черното петно беше смъртта. Стана за секунда.

— И какво? Не може да го контролира? Затова носи ръкавици? Колкото по-дълго докосва някого или нещо, толкова по-зле?

Кимнах.

— Мамка му…

— Аха.

— Значи не може да докосва никого.

— Така мисля. Иначе ще го нарани. Или по-лошо.

Не му бях разказал за басейна. Не можах. Още се мъчех да осъзная какво точно се бе случило там.

— Трябва да стоиш по-далеч от нея — повтори Дънк.

— Тя не иска да е там. Карат я да го върши насила.

Дънк издиша шумно.

— Ако всичко е истина, никой не я кара да върши каквото и да било. Това момиче може да се омете оттам, когато си поиска. Никой няма да се опита да я спре.

Наведох се напред:

— Мисля, че всички тези пушки са точно с тази цел. Досега смятах, че тези хора в бяло са нещо като охрана. Ами ако всъщност са там, за да я държат под контрол? Може да се справи с един или двама, но те са навсякъде. Видях няколко десетки, а сигурно са още повече.

Дънк се намръщи:

— Мислиш, че ще я застрелят, само и само да не ѝ дадат да избяга?

— Сигурен съм, че няма да я оставят да си тръгне — отвърнах аз. Вече знаех какво да правя. — Ще открия тази къща. Ще я измъкна оттам.

— А аз ще ти помогна — каза Дънк. — След като носът ми се оправи.

Когато се събудихме на следващата сутрин, новините за Реймънд Висконти гърмяха по всички медии. Тялото му бе открито на няма и две пресечки от нас, в една твърде позната уличка. Един от най-прочутите трафиканти на хора в историята на Пенсилвания в момента представляваше празна черупка, сгърчено и съсухрено мъртво нещо. Състоянието на трупа бе същото като на останалите — изсушено и черно, подобно на последиците от огън, погълнал мъжа отвътре навън, оставяйки дрехите му непокътнати. За разлика от случая с Флак, местната телевизионна мрежа KTOD не само успя да заснеме трупа, но и излъчи материала поне четири пъти, преди началникът на полицията и кметът да се намесят и да ги принудят да спрат.

Знаех как е умрял Реймънд Висконти, следователно знаех и как е умрял Анди Олин Флак.

Както и преди пет години след случая с Флак, в деня, в който бе открит трупът на Висконти, двамата с Дънк седнахме до прозореца на нашия апартамент и наблюдавахме как полицията отцепва района с жълта лента и нахлува в малкия ни квартал. Видяхме как детектив Фаустино Брайър пристига, изчезва отзад в уличката за почти половин час, след което излиза оттам и директно поглежда към нашата сграда. Почти очаквах да помаха, като ни види на прозореца, но той не го стори.