Джей Баркер - Сърца за изгаряне

— Казах ви да изчакате в колата.

— С теб ли е? — попита детективът. Дундест мъж, петнайсетина сантиметра по-нисък от Джън, с гъста коса, сресана назад върху плоската му глава.

— Стъпили сте във веществено доказателство — изтъкна Фогел, поглеждайки към бетона.

Детективът проследи погледа ѝ.

— Ох, мамка му!

Тримата мъже се разпръснаха около петното.

— Дъждът е измил по-голямата част, но би трябвало въпреки това да успеете да вземете кръвна проба.

— Вие пък сте застанали насред моето местопрестъпление, госпожо — изгледа я гневно детективът.

Фогел се озърна:

— О, нима? Съжалявам. Не беше маркирано. Мисля, че видях някого тук, затова дойдох да му кажа „здрасти“.

— Джън, коя е тази на местопрестъплението ми?

Полицай Джън се прокашля:

— Детектив Фогел от Полицейско управление — Питсбърг.

— А, пияната с пистолета, срещу която бяхме толкова любезни да не повдигаме обвинения снощи? Същата, която може да обвиним тази сутрин, ако променим решението си? Скрито огнестрелно оръжие. Нарушение на обществения ред в нетрезво състояние. За същата жена ли говорим?

— Не бях… — Фогел млъкна. Не помнеше достатъчно.

— Да, сър.

— Какво каза шефът ѝ по въпроса?

— Още не сме му се обадили, сър.

Детективът се почеса по брадичката.

— Наистина не сме, нали? Не още.

Фогел се насили да се усмихне и се запъти към вратата.

— Съжалявам, професионално любопитство. Прав сте. Напълно сте прав. Не е в юрисдикцията ми.

Детективът ѝ препречи пътя.

— Оръжието беше ли ѝ върнато?

— Да, сър. И документите също.

Главата на детектива се килна вляво:

— Знаете ли кой е виновен за това, детектив Фогел?

— Не съм много сигурна какво изобщо е това .

— О, мисля, че знаете.

— Аз съм от отдел „Убийства“. От всичко, което виждам тук, си имате работа с развилнял се вандал. Не е в моята компетенция.

— Вандал, който е извадил от строя близо дузина коли, всички с един и същ цвят, и то на две различни локации. Метнал е коктейл „Молотов“ по единия автомобил. Имаме множество свидетелства за произведени изстрели, две кървави петна, като броим и това тук, което означава, че има ранени. Обаче няма нито един труп. Нито тук, нито в околните болници. Пълна нула. А знаете ли кое още е странно в този случай?

Фогел не отговори.

— Всички тези бели коли, включително онази на паркинга, превърната в клада, имат фалшиви регистрационни номера. Не откраднати, забележете, а фалшиви, и проклет да съм, ако не изглеждат по-истински и от истинските. Номерата на шаситата също са фалшиви. Все едно тези коли никога не са произвеждани. Не са принадлежали на никого. На нито един гост или посетител на мотела. Никой не е претендирал за собственост на нито една от тях.

— Звучи озадачаващо — каза Фогел.

— Какво ви води във Фалън, Невада, чак от Питсбърг, детектив?

Фогел сви рамене:

— Почитателка съм на „Топ Гън“.

— Трябва да намалиш малко.

Знаех, че Стела е права, но всеки път, когато отдръпвах крака си от педала за газта, някаква неволна сила го принуждаваше да се върне обратно до долу. Жълтите разделителни линии под нас се размазваха и се сливаха, докато най-накрая не останеше нищо друго, освен бледа жълтеникава мъгла. Бурените и хилавите дръвчета по пътя прелитаха покрай нас толкова бързо, че бе невъзможно да ги различиш от голия пустинен пейзаж. Дъждът се смени с адска жега. Погледнах към скоростомера. Стрелката трептеше до отметката сто и петдесет километра в час.

— Моля те, Джак.

Отпуснах педала и свалих докъм сто и десет километра в час. Заставих се да се придържам към тази скорост.

Бяхме вече на час път от Фалън.

Нуждаех се от питие. Нямах никакви запаси. Нито в колата, нито в раницата.

Стисках волана толкова здраво, че кокалчетата ми бяха побелели. Успях да отлепя длани една по една и да избърша потта в джинсите си.

— Убивал ли си някого преди? — Гласът на Стела бе плах и мек. — Очи в очи, като сега?

Поклатих глава.

— Убивала съм само лоши хора. Хора като Лео. — Тя се извърна към мен: — Важно е да осъзнаеш, че аз убих Лео, не ти. Не искам да ти тежи на съвестта. Ножът ти може и да го довърши, но на практика той вече бе мъртъв. Няма как да спасиш човек след това . Оставаше му най-много минута. И за другите по-рано днес няма смисъл да се притесняваш. Онзи, когото гръмна в стомаха? Ще оживее. А онзи на стълбището беше лош. Като Лео.

— Откъде знаеш? Ами ако е имал съпруга или деца? Не знаем нищо за него.