Майкл Роботэм - На живот и смърт

— Върни я утре до пладне.

— Прекалено съм пиян да карам.

Ърбан погледна Оуди.

— Ти ги закарай. После се погрижи да я върнеш.

По пътя надолу по планината Белита седеше близо до прозореца, сякаш се опитваше да стане по-малка или напълно да изчезне. Гангстерът се опитваше да завърже разговор, но тя не отговаряше.

— Знам, че говориш английски — каза й завалено.

Момичето държеше главата си все така сведена. Може би се молеше или плачеше. Щом паркира пред хотела, Оуди изскочи навън и отвори задната врата така, както подобава на истински шофьор.

— Трябва ми една минута насаме с Белита — каза.

— За какво? — попита гангстерът.

— За да се уговорим кога да я взема.

Оуди я заведе в далечния край на колата. Тя го погледна неуверено. Светлините от лобито на хотела се отразяваха в очите й.

— Сипи му питие. Сложи тези вътре — прошепна, като притисна четири приспивателни хапчета към дланта й и затвори пръстите й около тях. — Направи се, че си спала с него. Остави му бележка. Кажи му, че е бил добър. Ще те чакам.

Час по-късно Белита се появи от хотела и тръгна към колата, пренебрегнала увещанията на таксиметровите шофьори. Оуди й отвори задната врата, но тя избра да седне отпред до него. Пътуваха към планините и тя не проговори в продължение на шестнайсет километра, прегърнала тялото си с ръце. Заговори му на испански:

— Какво щеше да направиш, ако ме беше спечелил?

— Нищо.

— Тогава защо?

— Не изглеждаше редно.

— Колко пари загуби?

— Не знам.

— Не си заслужавам.

— Защо го казваш?

Очите й преливаха от сълзи и тя поклати глава, неспособна да говори.

Общинската библиотека „Хюстън“ на улица „Маккини“ е архитектурният еквивалент на дете, родено от извънбрачната връзка на бъркач на цимент и художник кубист. Дори с прясно ремонтирана фасада и засадени в откритите пространства дървета, в сградите на библиотеката няма нито топлина, нито чар.

Жената на средна възраст зад бюрото не поглежда нагоре, докато Мос говори ли, говори. Тя подпечатва формуляр и го слага в кутия, а после показва на затворника сините си очи и очна линия.

— За какво ви е?

— Моля?

— Чух какво искате, попитах за какво ви е?

— Интересувам се.

— Защо?

— Въпросът е личен, а това е обществена библиотека.

Мос и библиотекарката се взират един в друг за миг, после тя го упътва нагоре по стълбите до осмия етаж, където друг библиотекар — изглежда, в по-добро настроение — му показва как да разчита индексните картони и как да попълни заявление за достъп до броеве на вестник „Хюстън Кроникъл“ от януари две хиляди и четвърта година.

Носят микрофилмите от архива в мазето. Мос поглежда кутиите.

— Какво да правя с тях?

Библиотекарят сочи към редицата машини.

— Как да ги използвам? — пита Мос.

Мъжът въздъхва и взема кутиите, показва му как да нагласи червената макара и прекарва лентата на филма през прозорчето за прожектиране.

— Така се придвижва напред. А така назад. Оттук се фокусира.

— Може ли да ви помоля за хартия и писалка? — пита Мос, засрамен, че не е подготвен.

— Не предлагаме канцеларски стоки.

— Разбирам.

Библиотекарят мисли, че въпросът е решен, но Мос все още стои надвесен над бюрото му и чака — нещо, в което го бива. Получава хартия и евтина жълта химикалка.

— И да ми я върнеш — казва библиотекарят.

— Да, сър.

Настанен пред машината, Мос преглежда изданията на „Кроникъл“, концентрира се върху заглавните страници, докато попада на първото споменаване на обира.

ОТВЛЕЧЕН БРОНИРАН КАМИОН

Въоръжени мъже, преоблечени като строителни работници, отвлякоха брониран камион, натоварен с долари. Дръзкото нападение бе извършено посред бял ден в покрайнините на Конроу, Тексас, късно вчера.

Двама охранители са пребити, а трети е изчезнал, след като камионът на фирма „Армагард” е причакан в засада, докато напускал отбивка за камиони на шосе I-45 малко след три часа следобед.

Банда въоръжени мъже, облечени като магистрални работници, са изкарали насила двамата охранители от превозното средство и са им отнели оръжията, преди да отвлекат камиона. Третият охранител е бил все още вътре, когато въоръжените мъже са потеглили с камиона.

„Пътят беше блокиран от полицията петнайсет минути по-късно, но към момента не сме ги локализирали — заяви детектив Питър Йоман от Дрейфъс Каунти. — Разбира се, първата ни грижа е местонахождението и състоянието на изчезналия охранител.”