Майкл Роботэм - На живот и смърт

— Мисля, че трябва да се извините — каза Оуди.

— Мисля, че трябва да седнеш на шибаното си място и да си затваряш устата — отвърна гангстерът. Погледна Ърбан. — Чукаш ли я?

Той не отговори.

— Ако не я чукаш, започни.

— Хайде просто да играем — заяви Ърбан и раздаде нова ръка.

До два часа съветникът и бизнесменът си бяха тръгнали. Оуди имаше значителна купчина чипове пред себе си, но гангстерът бе с най-голяма печалба. Ърбан беше пиян.

— Мразя я тази игра — каза и хвърли картите си.

— Какво ще кажеш да ти дам шанс да си спечелиш всичко обратно? — подхвърли гангстерът.

— Какво имаш предвид?

— Едно раздаване, залагаме всичко.

— Не съм станал толкова богат, като залагам, когато губя на поразия.

— Заложи момичето.

— Моля?

— Прислужницата. — Хвана няколко чипа между палеца и показалеца си и ги пусна отново върху купчината. — Ако спечелиш, получаваш всичко обратно. Ако спечеля аз, вземам момичето за тази нощ.

Оуди погледна към вратата на кухнята. Виждаше как Белита зарежда миялната машина и бърше чинии. Ърбан погледна надолу към масата. Беше загубил пет, може би шест хиляди.

— Нека просто приключим дотук — обади се Оуди.

— Искам да изиграя още едно раздаване — отговори гангстерът. — Ти няма защо да играеш. — Ухили се и разкри всичките си рушащи се зъби.

— Това е лудост — каза Оуди. — Тя не е твоя собственост.

Говореше на Ърбан, който веднага настръхна.

— Какво каза?

Оуди се опита да поправи грешката си:

— Просто казвам, че не е направила нищо лошо. Изкарахме хубава вечер. Да се прибираме у дома.

Гангстерът избута всичките си чипове в центъра на масата.

— Едно раздаване, победителят прибира всичко.

Ърбан започна да разбърква картите. На Оуди му се искаше да обърне масата и да пръсне картите на всички страни. Шефът му разцепи тестето.

— Тексас холд'ем [35] Един от най-популярните варианти на играта покер. — Б. пр. , едно раздаване. — Хвърли поглед на Оуди. — Женчо ли избираш да си, или истински мъж?

— Влизам.

Ърбан извика към кухнята. Белита се появи. Държеше очите си сведени и бършеше ръце в престилката. Косата й блестеше на светлината от ниско поставената лампа и създаваше ореол около главата й.

— Тези джентълмени искат да заложат всичко, а на мен ми свършиха чиповете — заяви Ърбан с необичайно енергичен вид. — Предложиха да те заложа като допълнителна гаранция.

Тя не разбра.

— Ако загубя, един от тях те взима за през нощта, но съм сигурен, че този джентълмен ще бъде щедър с останалото от печалбата си. — Повтори изречението на испански.

Белита разтвори широко очи. Страхуваше се.

— Хайде, хайде, знаеш, че имаме уговорка. Не бих избързвал да казвам „не“.

Момичето поклати глава и започна да го умолява. Ърбан отвърна с глас, който сякаш я смрази до мозъка на костите:

— Pensar en el niño! [36] Мисли за момчето! (исп.) — Б. пр.

Оуди знаеше, че niño означава момче, но не разбра дали думите на шефа му бяха заплаха, или твърдение. Белита избърса очи с опакото на ръката си и размаза една сълза.

— Защо го правим? — попита Оуди.

— Аз просто играя карти — отвърна Ърбан. — Вие искате да я чукате.

Оуди не можеше да погледне Белита. Тя изправи рамене и се опита да запази достойнство, като обърна гръб на масата, но се оттегли към кухнята с треперещи крака.

— Искам тя да гледа — каза гангстерът.

Ърбан я извика обратно. Раздаде картите. За начало Оуди изтегли седмица и поп. Флопът му донесе деветка, дама и още една седмица. Имаше двойка седмици. Обърнаха картите „търн“ и „ривър“. Оуди затвори очи и ги откри: асо и още една седмица.

Ърбан не ги остави да го чакат. Имаше две двойки. Двамата мъже погледнаха Оуди. Три седмици.

Гангстерът изграчи:

— Не изглеждат ли прекрасно тези дами, особено когато идват по три?

Оуди се взря в дамите на масата; усети гадене и свиване в стомаха. Не го притесняваше загубата на парите, а изражението на лицето на Белита — не шок, изненада или гняв, а примирение, сякаш се задаваше просто още едно от дълга поредица унижения.

Ърбан се изправи и се изпъна. Коремът му щръкна от незакопчаната риза. Отнасяше се философски към загубата си. Щеше да има други вечери. И по-добри раздавания.

— Надявам се, че не ти е голям като на кон — заяви, докато обличаше сакото си. — И не я искам насинена или наранена по какъвто и да е начин. Ясен ли съм?

Гангстерът кимна.

— Отседнал съм в „Парк Хаят“.