Майкл Роботэм - На живот и смърт

Усеща убождане от ревност и не може да разбере защо.

Пъха снимката между страниците, като я притиска здраво, и се връща в началото. От вътрешната страна на предната корица е написано име: Оуди Спенсър Палмър . Отдолу има стикер с цена и етикет, на който пише: Федерален затвор „Три реки“ .

Страниците са изписани на ръка с дребен ъгловат почерк и се четат трудно. Каси с усилие прочита две изречения. Изглежда и звучи като поезия, има фрази като „възприятия на истината“ и „патос на отсъствие“, каквото и да значат те.

Вади телефона си и прави справка с една страница от телефонен указател, която е откъснала. Някаква жена вдига и говори, сякаш чете от сценарий:

— Здравейте, вие се свързахте с „Борци срещу престъпността в Тексас“. Всички обаждания са поверителни. Аз съм Айлийн. Как мога да ви помогна?

— Предлагате ли парични награди?

— Осигуряваме финансови възнаграждения за информация, довела до арестуването и подвеждането под отговорност на заподозрени в престъпление.

— Колко?

— Зависи от сериозността на престъплението.

— А ако ви дам местонахождението на избягал затворник?

— Как се казва?

Каси се колебае.

— Мисля, че се казва Оуди Палмър.

— Мислите?

— Да.

Каси поглежда към заключената врата, започва да размисля.

— Ще ми дадете ли името си?

— Не.

— За Оуди Палмър е издадена федерална заповед за арест. Кажете ми къде се намирате. Мога да изпратя полицията да дойде да ви вземе.

— Казахте, че всичко е поверително.

— Как да ви платим, ако не знаем името ви?

Каси замълчава за момент.

— Какъв е проблемът? — пита Айлийн.

— Мисля.

— Намирате се в опасност.

— Ще трябва да ви се обадя пак.

— Не затваряйте!

Мос шофира по целия път до Хюстън със свалени прозорци и силно увеличено радио. Не кънтри музика. Предпочита да слуша класически южняшки блус, който разказва за страдания, избавление и жени, разбили сърцето ти. В късния следобед спира пред боядисана в бяло баптистка църква с дървен кръст на стената, поставен над надпис, който гласи: „Исус няма нужда да пише в туитър!“

Паркира в сянката на изкривен бряст с чепат дънер и с корени, които избутват нагоре циментовия тротоар като най-бавното земетресение в света. Вратите на храма са заключени, но Мос тръгва по странична пътека, която води към малка къщичка с дървена дограма, построена върху бетонни блокове и засенчена от още дървета. Цветя растат в спретнати лехи, грижливо оформени с лопата.

Мос чука на вратата. Зад стъклото се появява едра жена, облегната на бастун.

— Нищо няма да купувам.

— Вие ли сте госпожа Палмър?

Жената пипнешком намира очилата, увиснали на шнурче около врата й. Поглежда го. Мос отстъпва назад, за да не я изплаши.

— Кой си ти?

— Приятел на Оуди.

— Къде е другият?

— Кой?

— Идва по-рано. Каза, че познавал Оуди. Не му повярвах, не вярвам и на теб.

— Казвам се Мос Уебстър. Оуди може да ме е споменавал в писмата си. Знам, че ви пишеше всяка седмица.

Госпожа Палмър се колебае.

— Как да съм сигурна, че става дума за теб?

— Оуди ми каза, че не се чувствате добре от известно време насам, госпожо. Спомена, че имате нужда от нов бъбрек. Преди му пишехте на розова хартия с цветчета по ръба. Имате прекрасен почерк, госпожо.

— Сега вече се опитваш да ме ласкаеш — казва тя и инструктира Мос да мине зад къщичката.

Докато заобикаля, над главата му плющят чаршафи, проснати да съхнат на въже. Жената го вика от кухнята и го кара да изнесе кана с лимонада и две чаши на външната маса, покрита с орехови черупки. Засуетява се да я почисти и Мос забелязва издутина със синкав цвят на предната част на ръката й, сякаш под кожата й са заседнали мехурчета кръв.

— Това е фистула [32] Медицински термин за патологичен тесен канал, който обикновено свързва кухинни органи или телесни кухини с повърхността на тялото или помежду им. — Б. р. — обяснява му. — Ходя на диализа два пъти седмично.

— Лоша работа.

Госпожа Палмър философски свива рамене.

— Разпадам се малко по малко, откакто родих децата си.

Мос отпива от лимонадата, която е достатъчно кисела, за да го накара да сбърчи устни.

— Парите ли търсиш?

— Не, госпожо.

Жената се усмихва сухо.

— Знаеш ли колко много хора са ме посещавали през последните единайсет години? Някои идват със снимки, други имат писма, които уж Оуди е подписал. Хванах един да прекопава двора ми точно ей там. — Посочва към основата на ореховото дърво.