Майкл Роботэм - На живот и смърт

Оуди намери Карл свит на легло в склада. През бинтовете на брат му се процеждаше кръв. От миризмата му се догади.

Карл отвори едно кървясало око.

— Хей, малко братче, донесе ли ми нещо за пиене?

Оуди остави торбата. Наля уиски в чаша и я поднесе до устните на Карл. Кожата му изглеждаше болнава, жълтеникава и лъскава.

— Ще извикам линейка.

— Не. — Карл въздъхна. — Не го прави.

— Ти умираш.

— Ще се оправя.

Оуди огледа бараката.

— Къде сме?

— Преди това беше склад за разпределяне на отпадъци. Сега е просто двор, пълен с боклуци.

— Откъде знаеш за него?

— Един приятел работеше тук преди. Винаги криеше ключовете си на едно и също място.

Карл започна да кашля. Надигна се целият, а после се свлече. Направи гримаса и показа кръвта по зъбите си.

— Трябва да ми позволиш да ти помогна.

— Казах не.

— Няма да гледам как кървиш до смърт.

Карл извади револвер изпод възглавницата си и го насочи към главата на Оуди.

— А аз няма да се върна обратно в затвора.

— Няма да ме застреляш.

— Сигурен ли си?

Оуди отново седна. Допираше с колене края на леглото. Карл се пресегна за бутилката с уиски и погледна в кафявата хартиена торба.

— Къде са ми нещата?

— Какви неща?

— Подмолна кучка! Обеща ми! Нека ти дам съвет, малко братче, никога не се доверявай на наркоман.

Карл трепереше, по челото му избиваше пот. Затвори очи и по триъгълните бръчици край тях се процедиха сълзи.

— Моля те, нека се обадя за линейка — каза Оуди.

— Искаш ли да облекчиш болката ми?

— Разбира се.

— Мога да ти кажа какво да купиш.

— Няма да ти купя дрога.

— Защо? Имаш пари. Нали спестяваше? Можеш да ми ги дадеш.

— Не.

— Аз имам повече нужда, отколкото ти.

Оуди поклати глава. Карл въздъхна и си пое дъх. Дълго време никой не каза нищо. Оуди гледаше как по зловонната превръзка на брат му пълзи муха и се храни с гнойта и засъхналата кръв.

Карл заговори:

— Помниш ли, когато ходехме за риба на езерото Конроу?

— Да.

— Спяхме в онова дървено бунгало. Не беше нищо особено, но пък човек можеше да хваща риба направо от верандата. Помниш ли, когато хвана оня шесткилограмов костур? Човече, мислех си, че тази риба направо ще те издърпа от лодката. Трябваше да те задържа за колана.

— Крещеше ми да държа кордата изпъната.

— Не исках да я изпуснеш.

— Мислех, че си ми ядосан.

— Защо?

— Това трябваше да е твоята риба. Ти ми даде да държа твоята въдица, докато вадеше бирата на татко от хладилната чанта. Точно тогава клъвна.

— Не бях ядосан. Бях горд с теб. Това си беше държавен юношески рекорд. Писаха за теб във вестника и всичко останало. — Карл се усмихна или може би направи гримаса. — Човече, бяха страхотни дни. Водата беше толкова чиста. Не като река Тринити, която става само за изхвърляне на тела и зарган [26] Морска стадна риба със силно издължено тяло и сребриста окраска. — Б. пр. . — Пое си въздух. — Искам да отида там.

— На езерото Конроу ли?

— Не, на реката, искам да я видя.

— Няма да те водя никъде, освен в болница.

— Заведи ме на реката и ти обещавам, че после можеш да правиш каквото искаш.

— И как очакваш да те заведа дотам?

— Имаме пикапа.

Оуди погледна през прозореца към железопътната линия и ръждясващите товарни автомобили, които от двайсет години не са се движили. Дрипавите пердета се вееха като привидения. Какво можеше да стори?

— Ще те заведа на реката, а после отиваме в болницата.

Оуди се връща към настоящето. Застанал е зад висящите клони на върба, наблюдава тайно къщата и си мисли за момчето. Тя каза, че името му е Макс. Изглеждаше на около петнайсет, имаше фини кости, ъгловато лице и широко разположени кафяви очи. В осми клас. Какво харесват петнайсетгодишните момчета? Момичета. Екшъни. Пуканки. Супергерои. Компютърни игри.

Неделя по обяд е и сенките са струпани под дърветата, сякаш искат да избегнат най-горещата част от деня. Макс излиза от къщата и се засилва по тротоара със скейтборда си, прескача пукнатините и заобикаля жена, която разхожда кучето си. Щом прекосява Удландс паркуей, се насочва на север към Маркет стрийт и конюшните [27] Mews (англ.) — термин, който описва един ред конюшни, обикновено с жилищни помещения горе, построени около павиран двор зад големите градски къщи от XVII и XVIII век. Днес повечето такива конюшни са превърнати в жилища, някои са значително модернизирани и са считани за много престижни. — Б. пр. , където си купува кенче газирана напитка, сяда под ярката слънчева светлина на една пейка в Сентръл Парк и поклаща скейтборда под кецовете си.