Майкл Роботэм - На живот и смърт

— Имате ли монетен телефон? — пита Мос.

Амбър поглежда към мобилния му телефон, но казва само:

— Отзад, между двете тоалетни. — Дава му и малко дребни монети.

Мос набира номера. Слуша звъненето. Кристъл вдига.

— Здравей, бебчо, аз съм — казва й.

— Мос?

— Самият той.

— Обикновено не се обаждаш в неделя.

— Никога няма да познаеш къде съм.

— Това подвеждащ въпрос ли е?

— Седя в един крайпътен ресторант и се каня да хапна страхотна закуска.

Няколко секунди изминават в тишина.

— Да не си се натряскал?

— Не, бебчо, трезвен съм като краставичка.

— Избяга ли?

— Не.

— Какво стана?

— Пуснаха ме.

— Защо?

— Дълга история. Ще ти разкажа, като дойдеш.

— Къде си?

— Бразория Каунти.

— Ще си дойдеш ли у дома?

— Първо трябва да свърша една работа.

— Каква?

— Свързана с Оуди Палмър.

— Той е избягал! Видях по новините.

— Мислят, че знам къде е.

— Така ли е?

Мос се смее.

— Нямам си идея.

На Кристъл не й се струва смешно.

— Какви са тези хора, които те карат да го търсиш?

— Работодателите ми.

— Вярваш ли им?

— Не.

— О, Мос, какво си направил?

— Спокойно, бебчо, държа нещата под контрол. Страшно искам да те видя. Толкова съм надървен, че слончето Дъмбо може да ми завиди, ако се сещаш какво имам предвид.

— Сега вече ставаш груб — кара му се Кристъл.

— Сериозно ти говоря, бебчо, надървен съм толкова, че не ми достига кожа да си затворя очите.

— Млъкни вече.

Мос й дава номера на мобилния си телефон и й казва, че ще се срещне с нея в Далас.

— Защо в Далас?

— Там живее майката на Оуди Палмър.

— Не мога просто да захвърля всичко и да дойда в Далас.

— Не ме ли чу? Надървен съм толкова много, че…

— Добре, добре.

В деня, в който брат му Карл застреля цивилния полицай, Оуди се прибра вкъщи едва след вечеря. Беше удрял топки в клетката за батиране в гимназията, а после бе наминал през дома на свой приятел, за да вземе назаем косачка. Планираше да спечели малко допълнителни пари, като подрязва морави, преди да се върне в колежа.

Както буташе косачката по напукания паваж, Оуди зави зад ъгъла по своята улица и прекоси пътя, за да избегне кучето на семейство Хендерсън, което избухваше в бурен лай всеки път, когато някой минеше покрай къщата им. Тогава забеляза полицейските патрулки и проблясващите светлини. Очуканият шевролет на Оуди беше паркиран до бордюра, вратите и багажника бяха отворени.

Съседите бяха излезли от домовете си: семейство Прескот, семейство Уокър и близначките Мейсън — хора, които Оуди познаваше, гледаха как аварийна кола вдига с лебедка предната част на автомобила, докато той остава на задните си гуми.

Оуди им извика да спрат, но видя как един шериф се приведе над капака на колата с изпънати ръце, стиснал пистолет и затворил едното си око.

— ГОРЕ РЪЦЕТЕ! ВЕДНАГА!

Оуди се поколеба. Един прожектор го заслепяваше. Свали ръцете си от косачката и ги вдигна нагоре към небето. Още шерифи пропълзяха като раци от сенките.

— НА ЗЕМЯТА!

Оуди коленичи.

— ЛЯГАЙ ДОЛУ!

Той легна по корем. Някой седна на гърба му. Друг затисна врата му с коляно.

— Имаш право да мълчиш и да откажеш да отговаряш на въпроси. Разбираш ли?

Оуди не можеше да кимне, защото бяха затиснали с коляно врата му.

— Всичко, което кажеш, може да бъде използвано срещу теб в съда, разбираш ли?

Оуди се опита да заговори.

— Ако не можеш да си позволиш адвокат, ще ти бъде назначен служебен безплатно.

Оковаха ръцете му в белезници. Обърнаха го и провериха джобовете му. Взеха му парите. Тикнаха го на задната седалка на една патрулка. До него седна шериф.

— Къде е брат ти?

— Карл ли?

— Имаш ли други братя?

— Не.

— Къде е той?

— Не знам.

Закараха Оуди в полицейско управление „Джак Евънс“ на улица „Саут Ламар“ и го оставиха да чака два часа в стая за разпити. Той помоли за чаша вода, да използва тоалетната и да се обади по телефона, но никой не му обърна внимание. Накрая пристигна детектив и се представи като Том Висконти. Имаше къдрава коса като ченге от полицейски сериал от седемдесетте години, а отгоре бяха закрепени очила. Седна срещу него и затвори очи. Минаха минути. Оуди си помисли, че детективът може да е заспал, но после човекът трепна с клепачи, отвори очи и проговори:

— Искаме да вземем проба от твоето ДНК.

— Защо?

— Отказваш ли?

— Не.

Втори полицай влезе и взе проба от вътрешната страна на бузата на Оуди, а после сложи памучето на клечка в епруветка с гумена запушалка.