Майкл Роботэм - На живот и смърт

Оуди сваля оръжието.

— Добре ли си?

Мъжът клати глава.

— Сърцето ли?

Кима.

— Имаш ли хапчета?

Още едно кимване.

— Къде?

— Пикапа.

— Таблото? Жабката? Чанта?

— Чанта.

Макс излиза от спалнята, като все още подрънква с дайрето между краката си. Вижда стария човек и спира.

— Човекът има сърдечни проблеми — казва му Оуди. — В пикапа има хапчета. Искам да отидеш и да ги донесеш веднага.

Макс не се поколебава. Дайрето дрънчи силно надолу по стълбите, през моравата, а после затихва. Оуди не вижда пикапа, защото кепенците са затворени.

Взима стол за стареца и го кара да седне. Лицето му е прежълтяло и влажно от пот и той се взира в Оуди, сякаш вижда призрака на миналите Коледи [62] Един от героите в „Коледна песен“ на Чарлз Дикенс. — Б. пр. .

— Как се казваш?

— Тони — изграчва той.

— Това сърдечен удар ли е?

— Стенокардия.

Макс отваря вратата на пикапа и започва да търси, докато намира стара спортна чанта. Ключовете висят на стартера. Може би това е неговата възможност. Би могъл да хване кормилото и да е далеч, преди Оуди да успее да слезе по стълбите. Би могъл да сигнализира на кола на пътя или да намери телефон. Би могъл да се спаси сам и да стане герой. Може би тогава София Робинс ще иска да излезе с него.

Обмисля тези неща, докато рови в чантата, и напипва мобилен телефон. До него има пластмасово шишенце с хапчета. Макс хвърля поглед назад към къщата, отваря телефона и пише съобщение на баща си:

„Аз съм Макс. Добре съм. Къща на плажа. На изток от Саржънт, между залива и канала. Синя къща. Дървен покрив. С веранда и барака за лодки.“

Изключва телефона и го затъква в ластика на бельото си. Взема хапчетата и затваря вратата, като хвърля поглед към плажа. На около осемстотин метра на запад вижда джип да прави кръгчета в пясъка.

— Намери ли хапчетата? — вика Оуди, застанал на верандата.

— Да, намерих ги.

Макс вдига нагоре шишенцето и го разтръсква над главата си.

— Донеси ми цялата чанта.

— Добре.

Оуди носи на Тони чаша вода. Отваря шишенцето.

— Едно или две?

Тони вдига два пръста. Оуди слага хапчетата в дланта му и гледа как той ги преглъща и пие вода.

— Той ще се оправи ли? — пита Макс.

— Мисля, че да.

— Може би трябва да извикаме линейка.

— Да му дадем минутка.

Тони отваря очи и изглежда почти спокоен, натъпкан с хапчетата, които помагат на сърцето му да бие нормално и спират болката му. Усмихва се на Макс и моли за още една чаша вода.

— Сърдечно заболяване — обяснява с все още натежали клепачи. — Казват, че имам нужда от байпас, но съм без здравна осигуровка, така че ще ми струва към сто и шейсет хиляди долара. Дъщеря ми пести, работи на две места, но аз ще съм мъртъв от двайсет години, преди тя да има възможност да плати операцията. — Избърсва лице с кърпичка, която изглежда почти като парцал. — Ходя да ловя риба, за да мога да сложа храна на масата. Вземам назаем лодката на семейство Халиган, за което те не знаят. — Поглежда към Оуди. — Предполагам, че не знаят и за теб.

Оуди не отговаря.

— Е, кой си и какво правиш тук?

Старецът изучава с поглед Макс и Оуди, спуска поглед и вижда дайрето между коленете на тийнейджъра. Просветва му и вдига вежди.

— Ти си онова момче, което търсят. Само за теб говорят по новините. — Мръщи се на Оуди. — А за теб казват, че си убиец.

— Грешат.

— В такъв случай какво ще правиш с мен?

— Още мисля.

— Явно няма да ходя за риба.

— Днес не. Кога очаква дъщеря ти да се прибереш у дома?

— Към залез-слънце.

— Имаш ли мобилен телефон?

Макс ги прекъсва:

— В чантата нямаше. — Поглежда към Тони и някакво негласно разбиране преминава между тях.

— Дъщеря ми все настоява да нося мобилен телефон със себе си — казва Тони, — но аз така и не се научих да ги ползвам.

— По-добре ли се чувстваш? — пита Оуди.

— Ще се оправя.

— Трябва да го заведеш в болницата — казва Макс.

— Ако стане по-зле, ще го заведа — обещава Оуди, проверява всички прозорци и затъква предпазителя на пушката.

— Ами дъщеря ми? — пита Тони. — Ще се притесни за мен.

Оуди поглежда часовника си.

— Няма да е преди залез-слънце.

Дезире преминава през тълпата репортери и телевизионни оператори, а те танцуват около нея като кучета, които чакат да бъдат нахранени. Телевизионни микробуси и медийни автомобили са блокирали улицата пред къщата на Валдес. Привличат зрители и търсачи на зрелища, които са дошли да гледат как се създават новините.