Майкл Роботэм - На живот и смърт

— Той е осъден убиец, който излежава доживотна присъда.

— Мога да ви кажа само това, което виждам в документите пред себе си.

— И какво е то?

— Уебстър е използвал самоделен нож, за да заплаши и обезоръжи щатски шериф по време на спиране за почивка до „Деъри Куин“ [60] Американска верига ресторанти за бързо хранене. — Б. пр. в Западна Колумбия. Шерифът се е измъкнал без наранявания. Щатската полиция е информирана.

— Кой е упълномощил прехвърлянето?

— Нямам информация.

— Защо ФБР не е уведомено за бягството му?

— Вкарано е в системата.

— Искам да видя показанията на шерифа и на всички други свидетели. Искам да знам защо е бил прехвърлен. Искам да знам кой го е разрешил.

— Оставил съм бележка на директора. Сигурен съм, че това ще е първото, с което ще се заеме в понеделник сутрин.

Дезире долавя ясно сарказма в гласа на бюрократа. Тряска слушалката и обмисля да метне телефона през стаята, но подобно нещо би направил само мъж, а на нея й се гади от мъже.

Вместо това отново обмисля всичко, което й е казал Мос. Влиза в компютъра и търси информация за изчезнали деца.

„Имате ли си идея, господин Уебстър, колко деца изчезват всяка година в Тексас?“ — мисли си.

Стеснява търсенето само до Дрейфъс Каунти през януари 2004 и попада на статия във вестник „Хюстън Кроникъл“:

НАМЕРЕНО Е СКИТАЩО СЕ БОСО МОМЧЕ

Малко момче, облечено като каубой, е било намерено до язовира „Бърнт Крийк” в Дрейфъс Каунти в понеделник. Полицията твърди, че вероятно е прекарало цяла нощ на открито.

На възраст между три и четири години, детето е намерено от Тео Макалистър и кучето му Бъстър на източния край на язовира.

„Вървяхме покрай пътя и Бъстър намери купчина дрипи под един храст. Приближих се и видях, че е малко момченце — разказва Макалистър. — Малкият герой беше гладен, затова му дадох храна. Когато не успях да открия майка му, се обадих в полицията.”

В болницата „Свети Франсис” лекарите казват, че детето е дехидратирано, с простуда и с драскотини и синини, които сочат, че е прекарало нощта навън.

Според думите на заместник-шериф Райън Валдес „Момчето очевидно е травмирано и все още не може да разговаря с нас. Първият ни приоритет е да намерим майка му и да ´ осигурим помощта, от която се нуждае.”

Дезире отваря карта на компютъра. „Бърнт Крийк“ е на около три километра от мястото, където се е разиграла престрелката. Според хронологията детето е намерено три дни по-късно. Няма нищо, което да го свързва със случилото се, освен Райън Валдес… и обаждането на Мос Уебстър.

Имаше и друга статия във вестника, публикувана почти седмица по-късно.

ЗАГАДКАТА СЪС САМОТНИЯ КАУБОЙ

Щатските и федералните власти са обединили усилия да разкрият загадката с малкото момче с каубойска шапка, намерено да се лута близо до язовир „Бърнт Крийк” в Дрейфъс Каунти миналия понеделник.

Детето е на около четиригодишна възраст, с маслинена кожа, кафяви очи, тъмна коса, високо 89 сантиметра и тежи 15 килограма. При намирането си е носело сини дънки с ластичен колан, памучна риза и каубойска шапка.

В момента властите използват Националния информационен център по въпросите на престъпността, както и Националната база данни за изчезнали неидентифицирани хора, за да установят местонахождението на родителите или попечителите на момчето.

Заместник-шериф Райън Валдес води разследването.

„Трудно е, тъй като момчето не е казало и дума. Смятаме, че не говори английски или е травматизирано. За момента го наричаме Бъстър. Кръстихме го на кучето, което го намери.”

Дезире се обажда в Отдела за защита на детето в Дрейфъс Каунти. Налага се да обяснява три пъти за какво говори, преди да я прехвърлят към социален работник, който работи в отдела още от две хиляди и четвърта година.

— Казвайте бързо, заета съм — заявява жената, която явно е на шумна улица. — С мен има четирима полицаи и отиваме да спасим дете от родителите му наркомани.

Дезире дава съкратената версия.

— През януари две хиляди и четвърта момче на около три-четири години е намерено да се лута само до язовир в Дрейфъс Каунти. Какво стана с него?

— За Бъстър ли говорите?

— Да.

Жената вика на някого да я изчака.

— Да, да, спомням си го. Странен случай. Детето така и не отрони и дума.

— Намерихте ли роднините му?

— Не.

— И какво стана?

— Взеха го в приемно семейство.

— Кой го взе?

— Нямам право да разкривам такива подробности.