Майкл Роботэм - На живот и смърт

Роден бе в Сан Диего. Пътувал бе за Тексас. Видял бе как майка му умира.

Дезире прекосява фоайето на офиса и подминава жена, която е горе-долу на нейната възраст, добре облечена, красива и заета. Жена, която вероятно има планове за уикенда. Може би ще иде на кино с приятеля си или ще излезе на питие с приятелка. Дезире няма подобни уговорки, от което би трябвало да е по-депресирана, отколкото реално се чувства.

Някой е залепил изрезка от вестник на бялата дъска до диспенсъра за вода: снимка, заснета пред мотела „Стар Сити“. На нея се вижда Дезире — с около шейсет сантиметра по-ниска от детектива, застанал до нея — да сочи към нещо на втория етаж. А в нарисувано балонче с пряка реч пише: „Т’ва е самолетът, шефе! Т’ва е самолетът!“ [59] Реплика от известния американски сериал „Остров на фантазиите“ ( Fantasy Island ), изречена от най-дребния герой в него, Тату. — Б. пр.

Дезире не скъсва изрезката. Нека се забавляват. Сега не трябва да е в офиса, но знае, че Сеногълс си е тръгнал преди час, и се съмнява, че на друг му пука дали се възстановява вкъщи, или на бюрото си.

Телефонът й звъни.

— Специален агент Фърнис?

— Кой се обажда?

— Сигурно не ме помниш. Говорихме в затвора „Три реки“. Разпитва ме за Оуди Палмър.

Дезире се мръщи и поглежда номера, от който й звънят.

— Помня, Мос. Да не би да имаш информация за Оуди?

— Да, госпожо, мисля, че имам.

— Знаеш ли къде е?

— Не.

— Какво искаш да ми кажеш?

— Мисля, че той е невинен и не е извършил обира, за който го обвиняват.

Дезире въздъхва вътрешно.

— И как стигна до това потресаващо заключение?

— Момчето, дето е отвлякъл. Смятам, че е син на жената, която е загинала в обира — онази, която така и не са идентифицирали.

— Какво?

— Мисля, че тя и Оуди са имали дете. Не ме питай защо не е било в колата по време на катастрофата. Намерили са го едва няколко дни по-късно.

— Откъде знаеш всичко това?

— Току-що разговарях с човека, който го е намерил.

— По телефона?

— Не, госпожо.

— Дошъл е в затвора?

— Вече не съм там.

— Ти си с доживотна присъда!

— Пуснаха ме.

— Кой?

— Не им знам имената. Казаха ми, че ако намеря Оуди Палмър, ще отменят присъдата ми, но мисля, че ме лъжат. Сигурно ще убият Оуди, а после и мен, задето съм говорил с теб.

Дезире все още се опитва да осмисли факта, че Мос Уебстър не е в затвора.

— Чакай! Чакай! Върни назад!

— Скоро ще ми свършат монетите — казва Мос. — Трябва да ме изслушаш. Мъжът, с когото говорих, каза, че заместник-шерифът му е казал да излъже къде е намерил момчето. Според полицията е било на километри оттам, но все пак близо до мястото на престрелката.

— Дай отначало, кой те измъкна от затвора?

— Не знам.

— Видя ли тези мъже?

— Имах качулка на главата. Ще кажат, че съм избягал, госпожо, но не съм. Те ме пуснаха.

— Трябва да се предадеш, Мос. Мога да ти помогна.

Мос звучи, сякаш всеки момент ще се разплаче:

— Оуди се нуждае от помощ, не аз. Заслужава я. Аз така или иначе ще се върна в затвора, ако оживея. Ще ми се никога да не се бях сприятелявал с Оуди. Ще ми се да можех да му помогна сега.

По линията се чува пиукащ сигнал.

— Свършиха ми монетите — казва Мос. — Помни какво ти казах за момчето.

— Мос? Предай се. Запиши си мобилния ми телефон. — Дезире изкрещява номера, но не знае дали е чул последните цифри, преди да го прекъснат и линията да започне да дава свободно.

Свързва се с централата и пита дали обаждането може да бъде проследено. Операторът й връща местонахождението: телефонен автомат в супермаркет в Конроу. Дотогава Дезире е успяла да се свърже по телефона с главен надзирател Спаркс в затвора „Три реки“.

— Мос Уебстър беше прехвърлен в друг затвор два дни след бягството на Оуди Палмър — казва той.

— Защо?

— Невинаги ни казват причината. Много често прехвърлят затворници. Би могло да е по оперативни причини или по съображения за безопасността на затворника.

— Някой със сигурност е дал разрешение за това — казва Дезире.

— Ще трябва да питате колегите във Вашингтон.

Един час и дузина телефонни обаждания по-късно Дезире все още говори по телефона.

— Това са пълни глупости! — крещи на младши служител в Бюрото на федералните затвори, който сигурно съжалява, че й е отговорил на обаждането. — Защо са опитвали да прехвърлят Мос Уебстър от федерален затвор със строг тъмничен режим във ваканционен лагер в Бразория Каунти?

— При цялото ми уважение, специален агент, „Дарингтън Юнит“ е затворническа ферма, а не ваканционен лагер.