Майкл Роботэм - На живот и смърт

Мос се събужда час преди изгрев-слънце с бутилка бърбън, затъкната под мишница, и замазана чаша до възглавницата. Лежи съвсем неподвижно, чува бавното пулсиране на собствената си кръв и поривите на вятъра навън. Не се сеща кога е заспал, помни само несвързания си сън — парад от лица, познати му от годините в затвора. Казват, че убийците сънуват хората, които са убили, но Мос никога не се е сещал за мъжа, когото преби до смърт с щанга в двора за упражнения. Не че Дюи Хартуд не си го заслужаваше, но сега Мос е по-възрастен, по-мъдър, по-овладян.

Влиза с препъване в тъмната баня, навежда се и засмуква вода от чучура, за да накваси пресъхналата си уста. Отвън чува гласове на бездомници, които се карат за картонени кутии или угарки от цигари.

Връща се отново в спалнята и включва телевизора. Малкият екран шуми и трепти. Говорителка дава информация за трафика с такъв тон, сякаш е въпрос на живот и смърт. Кадърът се сменя и двама водещи на новините съобщават най-важните събития от деня:

Беглец, издирван за убийството на майка и дете в Хюстън, вероятно е отвлякъл син на шериф. За последен път момчето е видяно да напуска гимназията, в която учи, вчера следобед…

Мос усилва звука.

Оуди Палмър избяга от федерален затвор преди седмица и сега е в центъра на масово издирване, в което са се включили полицията, ФБР и щатските шерифи. Изчезналото петнайсетгодишно момче е Максуел Валдес — син на шерифа от Дрейфъс Каунти Райън Валдес, който е арестувал Палмър преди повече от десетилетие след обира на брониран камион. Очаква се семейството да даде пресконференция по-късно днес…

Не изслушва останалото от бюлетина. Опитва се да разбере защо Оуди би направил подобно нещо. През всичките онези години в затвора той бе най-умният мъж, когото Мос беше срещал. Беше Йода. Беше Гандалф. Беше Морфей. А сега се бе превърнал в ходеща предсмъртна бележка на самоубиец. Защо?

Мос усеща болка в главата и не е само от бърбъна. Решава, че мотивацията като контролираща сила в човешките действия се надценява. Кофти неща просто се случват. Няма логика. Няма велик план.

Рови за шишенце аспирин в джоба на якето си и схрусква две таблетки. После ляга на земята и прави петдесет лицеви опори, които засилват главоболието му. Стяга мускули, поглежда се в огледалото и вижда колко се е отпуснал.

Къпе се, бръсне се, облича дънките и закопчава ризата си. Вдига ципа на якето си и чува шумолене на хартия в джоба. Намира бележките, които си е водил в библиотеката. Препрочита ги отново и се опитва да намери логиката на обира и последиците от него. Имената и датите са се размазали от потта му. Спомня си срещата със стареца, който е бил свидетел на престрелката и бе казал, че ще си държи устата затворена.

Тео Макалистър се страхуваше, но не от Мос. От какво се страхува мъж, който живее сам в гората, подпрял пушка до вратата си?

Дезире седи на ръба на дивана, притиснала торбичка лед до тила си. Парамедичка свети с медицинско фенерче в очите й, инструктира я да погледне нагоре, надолу, наляво и надясно.

— Колко пръста показвам?

— С палеца или без него?

— Колко са?

— Три.

Сеногълс ги гледа от балкона.

— Трябваше да провериш първо вратата към балкона — оповестява гордо очевидното за всички шефът й.

Дезире не отговаря. Езикът й е подут. Явно го е прехапала, когато са я цапардосали.

— Защо не се обади веднага за подкрепление? — пита Сеногълс.

— Не бях сигурна.

Старшият агент оглежда апартамента и прокарва пръсти по книгите, наредени в библиотеката. Филип Рот. Ани Пру. Тони Морисън. Алис Уокър.

— Сигурно е бил някой наркоман.

— Наркоманите обикновено не използват шперц — възразява Дезире, докато се бори с поредния пристъп на гадене.

— И казваш, че нищо не е взето…

— Освен папката.

— Със снимки и показания, която не е трябвало да бъде тук. — Сега Сеногълс изучава готварските й книги. — Нали знаеш, че аз съм начело на това разследване? Ти изпълняваш моите заповеди.

— Да, сър.

Дезире знае, че предстои сериозно мъмрене; чувството за самосъхранение я подтиква да мълчи и да го понесе без възражения. В същото време се опитва да разбере защо някой би откраднал папката. Кой е знаел, че тя има копия от снимките и показанията от местопрестъплението? Вписаха името й в регистъра на отдела за съхранение на документи. Посетила бе Хърман Уилфърд. Питала бе Райън Валдес за камерите в патрулките.

Сеногълс все още говори, но Дезире вдига ръка.