Лейф Перссон - Убийството на Линда

— Нали не вярвате, че бих ви излъгал за такова нещо? — прекъсна я Монсон.

— Нямате смелостта да си признаете — сви рамене Ана Сандберг. — Просто сте прекалено безхарактерен. Да ви съжали човек.

— Онази черна дупка — намеси се Ана Холт, за да отклони темата. — Ще се опитате ли да я опишете? Как точно изглеждаше?

Като обикновена дупка. Вдъхвала му силен ужас, без да разбира защо.

— Явно докато сте потънали в тази дупка, са се случили ужасни неща — установи Ана Сандберг. — Ще се опитате ли да се измъкнете от нея?

— В какъв смисъл?

— Да разкажете какво сте правили вътре. Докато сте били там — уточни тя.

— Не знам какво съм правил. Просто се озовах там. Въпреки че разпитът продължи през целия ден, не напреднаха нито крачка. Накрая Монсон сам пожела да разкаже някои неща. Важни неща. Било важно да размислят над тях. Първо, не е убил Линда. Двамата са правили секс. Доброволно. Не я е наранявал по никакъв начин.

— Откъде знаете? — прекъсна го Ана Сандберг. — Нали не си спомняте нищо?

Монсон просто го знаел, макар този отрязък да му се губи. Не би направил подобно нещо. И през ум не би му минало.

— Помислете си пак — предложи Холт и прекрати разпита.

— Успяхме да го върнем към случилото се в апартамента, към дивана и секса с Линда — обобщи Ана Сандберг, а в очите й се четеше същата жажда за кръв, каквато изпитваше през цялото време.

— Да — Ана Холт сви рамене. — Но той не разказва това на нас.

— Боя се, че не схващам.

— Няма да успеем да изкопчим повече от него — поклати глава Ана Холт. — Той иска просто да ни пробута версията за черната дупка.

— Все пак признава, че не си спомня.

— Не е толкова глупав. Запознал се е подробно с веществените доказателства, открити от екипа на Еноксон. Адвокатът му се е погрижил за това.

— Питам се друго: защо не се опитва да ни убеди, че например сексуалните им игри са излезли извън контрол?

— Най-простото обяснение е, че адвокатът му най-категорично го е предупредил да не го прави.

През предпоследната нощ във Векшо Ян Левин сънува онова лято, когато татко му го научи да кара колело. Лятото, когато му купиха първия му истински велосипед: червен „Крешент Валиант“. През същото това лято татко му почина от рак.

Когато се събуди, влезе в банята и отвори широко прозореца, за да успее да си поеме въздух. Навън валеше. Тих дъждец, сипещ се от тъмните облаци. Беше застудяло.

„Какво търся тук? — помисли си той. — Време е да се прибирам.“

В средата на седмицата Ян Левин и Ева Сванстрьом си тръгнаха. Бяха дали своя принос и вече не бяха нужни. Поне не във Векшо. Докато пътуваха към Стокхолм, Левин събира смелост да предложи на Ева най-сетне да уредят отношенията си: той да се разведе с жена си, а тя — с мъжа си. И да се пренесат да живеят заедно. Да започнат да градят съвместно бъдеще. Струваше му се крайно време да вземе решение, защото животът му вървеше към своя край.

Но така и не повдигна въпроса. И по-добре — предвид онова, което се въртеше в главата на Ева Сванстрьом. Тя възнамеряваше, още със завръщането си в Стокхолм, да предприеме сериозен опит да спаси брака си и да благодари на Левин за връзката им. Наистина двамата я бяха поддържали много години, но дните с него си бяха направо непоносими. „Как се обяснява такова нещо? — размишляваше тя. — Когато сърцето спира да бие и в гърдите остава само черна дупка, където дори не смееш да погледнеш. А камо ли да изкажеш на глас какво има там.“

Никакви спомени преди да тръгне на училище. Отказваше да говори за майка си. Колкото до осиновителя си — не смяташе, че си заслужава дори да се изпикае на гроба му. Спомняше си ясно черната дупка. Беше непоклатим в убеждението си, че не е наранил Линда. Не можел да понесе дори самата мисъл да й посегне и затова изключваше да го е направил.

Проведоха още шест разпита. На последните четири присъства и прокурор. Веднъж заподозреният се оказа обграден от три жени, които се редуваха да говорят с него: Катарина Вибум, Ана Холт и Ана Сандберг.

— Три срещу един — обобщи Монсон, макар саркастичната му усмивка да изглеждаше доста пресилена.

— Мислехме, че предпочитате да общувате с жени, Бенгт — отбеляза Катарина Вибум. — Колкото повече, толкова по-добре. Поне така предположихме.

Остана черната дупка. В този едночасов отрязък — според веществените доказателства — той бе изнасилил, измъчвал и удушил Линда Валин. Автомобилът, откраднат от Монсон след час, за да остави всичко зад гърба си, представляваше по-незначителна улика от правна гледна точка.