Лейф Перссон - Убийството на Линда

„Браво на Бекстрьом“ — помисли си Ана Холт, смачка листа и го изхвърли в коша, предназначен за хартиени отпадъци, които да минат през шредера.

— Така му се пада — изкикоти се Матей по свойствения си безжалостен начин, когато с Холт обсъждаха случилото се през изминалата седмица.

— Да — въздъхна Холт. — Понякога се питам какво не ми е наред. Всъщност го съжалих. Само си представи, Лиса. Стана ми мъчно за него.

— Има лек срещу болестта ти, Ана. — Матей я изгледа строго. — Ако искаш, пак ще залепя листа. Подадеш ли им върха на пръста си, ще налапат цялата ти ръка.

— Но не и Юхансон — отбеляза Холт, кой знае защо.

— Не и моят Ларш Мартин — съгласи се Матей.

Ян Левин сънува всяка нощ. Почти всяка нощ сънува онова лято преди близо петдесет години, когато му купиха първото му истинско колело и баща му го научи да го кара. Но не сънуваше самия велосипед, червения „Крешент Валиант“, а лятото и деня, в който баща му неочаквано се оказа принуден да се върне в града.

Баща му не взе автобуса, а дядото на Левин дойде да го вземе с колата. Татко изглеждаше изморен.

— Ще се видим съвсем скоро — каза той и разроши косата му, но този път нещата не се върнаха към нормалния си ход.

После и дядо разроши косата му, а това беше странно, защото Левин не помнеше дядо му някога да го е правил.

— Вече ти отговаряш за къщата, Ян. Ти ще си мъжът в къщата и ще се грижиш за мама, докато татко го няма — поръча дядо му.

— Обещавам.

Лято без край. Местност с безброй езера — като звездите на нощния скандинавски небосклон. В неделя Ана Холт и Лиса Матей приготвиха кошница с храна, за да заредят батериите за следващата работна седмица.

Ана Холт се постара да навакса занемарените си тренировки. Щом си облече спортния екип, веднага направи няколко упражнения за разтягане и обиколи езерото бегом. Върна се след час, изхлузи маратонките си, преплува езерото в стил кроул и се върна. После направи двеста коремни преси и също толкова лицеви опори. Накрая направи упражнения за разтягане и за дишане. Лицето й бе пламнало в двайсет и пет градусовата жега.

Лиса Матей пък полегна на сянка с една от любимите си детски книги — „Емил и детективите“ от Ерих Кестнер. В съзнанието й най-дълготраен отпечатък беше оставил откъсът, в който малкият Емил, с помощта на веществено доказателство — дупчицата от карфицата, минала през шестте откраднати банкноти, — разобличава злосторника. Благодарение на тази своя съобразителност в класацията й Емил излизаше дори пред гениалния детектив Тюре Свентон и неговия по-скоро интуитивен разследващ подход, пример за който са най-вече наблюденията му на островърхите обувки на Виле Невестулката и основаните върху тях изводи за характера на притежателя им. Още от малка Лиса Матей предпочиташе по-веществения подход.

След като приключи тренировката си, Ана Холт също се излетна на сянка и започна да чете. С помощта на списъци с телефонни обаждания, свидетелски показания и различни научно-технически данни Левин бе съставил хронологична таблица с дейностите на извършителя по време на денонощието, в което е изнасилил и удушил Линда Валин. Ана Холт искаше да е подготвена за предстоящите разпити и възнамеряваше да научи наизуст всеки час и дори най-дребните детайли.

От осемнайсет часа в четвъртък на трети юли Монсон се намира в апартамента си на улица „Фрьовеген“ в Източния квартал, на около километър от центъра на Векшо. Точно след двайсет и два часа в дома му идва свидетелката, която му отказва секс. Тя си тръгва към десет и половина и веднага след това Монсон взема телефона. Между десет и половина и полунощ той провежда общо единайсет разговора от стационарния си телефон: всички с жени. Девет от жените не са вкъщи. Той не им оставя съобщения на секретаря. Една от всички вдига телефона, но поради друг ангажимент отказва да се видят. Друга също вдига, но му затваря, когато разбира кой се обажда. Монсон тръгва към центъра и понеже описанието на следващите два часа се основаваше на различни свидетелски показания, по точност и сигурност не можеше да се сравнява например с проверката на телефонните разговори — обикновено много надеждна, особено ако са проведени по мобилни приемници. Точно след полунощ Монсон поздравил една от най-често срещаните свидетелки по това време на денонощието — съседка, прибираща се в същата жилищна сграда, след като е разходила кучето си. Свидетелката беше абсолютно сигурна в деня, часа и човека. Според показанията й Монсон тръгнал пеша към центъра. Левин бе въздъхнал и бе отбелязал показанията й.