Лейф Перссон - Убийството на Линда

— Добре. — Ана Сандберг задържа погледа й. — Това, което каза, е глупаво. Все едно да твърдиш, че Линда е виновна, задето Монсон я е убил. Чуваш ли какво ти говоря?

— Да, чувам те. Чувам те — повтори Лота Ериксон, когато Сандберг я стисна по-силно.

— Бенгт Монсон уби Линда. Виновен за смъртта й е единствено той. Само той и никой друг. Ти и Линда сте негови жертви.

— Слушам те.

— Добре. Опитай се и да ме разбереш. Защото това е истината за случилото се.

После Ана Сандберг и колежката й се върнаха в управлението. Нито едната не се чувстваше добре, но в сравнение със състоянието на Лота Ериксон, двете направо цъфтяха.

— Мога да убия този изрод — процеди Ана Сандберг, докато влизаха в гаража.

— Само кажи, ако ти е нужна помощ.

Кнютсон и Торѐн продължиха безрезултатното издирване на дневника и на подобни източници за личността на жертвата. Отново разпитаха приятелките й и все пак успяха да се сдобият с някаква основа за размисъл. Накрая посетиха и баща й в голямото му имение и постигнаха същия успех като колегите си, които по-рано го бяха разпитвали за същото.

Хенинг Валин заяви, че не знае нищо за никакъв дневник, но е размишлявал по въпроса — и как иначе, щом полицията непрекъснато дудне за този дневник — и може да им предложи единствено собствените си размисли.

— Ако обичате — помоли Кнютсон.

В света на Хенинг Валин дневникът бил най-съкровеното в живота на човека. Особено когато става дума за млад човек, а още повече — когато се касае за младо момиче на възрастта на дъщеря му. Ако изобщо си е водила дневник, в него сигурно е водила непрекъснато диалог, какъвто всеки разсъждаващ и емоционален човек води със себе си за живота си, чувствата си, съвестта си. На дневника си е доверявала най-интимните си тайни с намерението те да останат само нейни.

— Разбирате ли какво ви казвам? — попита Валин и изгледа последователно Кнютсон и Торѐн.

— Аз — да — потвърди Кнютсон.

— И аз — потвърди Торѐн.

— Чудесно. А сега моля да ме извините, господа.

— Питам се дали го е изхвърлил, или просто го е скрил — каза Торѐн, докато пътуваха към управлението.

— При всички случаи го е прочел — отвърна Кнютсон.

— За да провери дали вътре не пише нещо, което да уличи убиеца.

— И след като не е открил нищо, най-вероятно го е изхвърлил. Или по-скоро го е изгорил.

— Да, може да го е изгорил. Не ми прилича на човек, който просто така изхвърля вещи. Аз обаче предполагам, че е скрил дневника.

— Защо?

— Защото не ми прилича на човек, който просто така изхвърля вещи. Но, разбира се…

— … никога не можем да бъдем сигурни — съгласи се Кнютсон.

Петият разпит, който Ана Холт проведе с Бенгт Монсон, продължи почти цял ден. И този път Лиса Матей присъства на разпита, без да си отвори устата. Само седеше, слушаше с блага усмивка и кротък поглед. Както обикновено, Холт започна с тема, различна от очакванията на Монсон. Искаше да заглади впечатлението от вчерашния разговор, а и вече не бързаше толкова. Нека му предостави целия уикенд да размишлява на спокойствие над отношенията си с Линда Валин.

— Разкажете ми за себе си, Бенгт — подхвана Холт, наведе се напред, подпря лакти, усмихна се и кимна, за да заяви интерес.

— За себе си? — изненада се Монсон. — Какво общо има моята личност?

— За детството си — поясни Холт.

— В смисъл?

— Започнете от самото начало. Разкажете ми за първите си детски спомени.

Първите му спомени били свързани с първия учебен ден. Преди това не си спомнял нищо. Майка му и роднините често му разказвали какъв е бил като по-малък, но в главата му имало бяло петно.

— Нямам представа каква е причината, но е точно така — сви рамене Монсон.

След тръгването си на училище вече помнел повече неща, но в тях нямало нищо необикновено. Част от спомените му били хубави и безинтересни, други — лоши. За тях предпочитал да не говори. Пък и не разбирал какво целят с този въпрос. Какво общо имат детските му спомени с настоящия случай?

Не желаел да обсъжда родителите си. Били починали преди много години, а нямал намерение да се впуска в обяснения за случилото се между него и тях. Монсон имал само един родител, майка си. Не знаел кой е истинският му баща и в доста ранна възраст осъзнал колко безсмислено е да разпитва майка си за него. Освен това не желаел да говори за осиновителя си, защото с цената на много усилия успял да го изличи от съзнанието си.

— Не посещавате ли гробовете им? — попита Холт.