Лейф Перссон - Убийството на Линда

Освен това показа снимки на полицаите от Малмьо, които отидоха да я разпитат. Снимки на Бенгт като очарователно малко момченце, та чак до студентската шапка деветнайсет години по-късно, когато той изглеждаше като красив млад мъж. Горе-долу като някогашните филмови звезди, но без мустак. Лелята подчерта, че обвиненията срещу племенника й са абсурдни, и единствената й утеха била, че полицията скоро ще осъзнае каква огромна грешка е допуснала.

Когато Бенгт бил на пет години, майка му се запознала с мъж, петнайсет години по-възрастен от нея. Преуспяващ бизнесмен, при това ерген. След година двамата вече били съпруг и съпруга, Бенгт се сдобил с полубратче, а новият му татко го осиновил. Семейството се преместило в скъпа и красива къща в квартал Белвю в покрайнините на Малмьо. Майката на Бенгт продала салона си на изгодна цена и станала домакиня, като по няколко часа дневно работела надомно като представител на немска фирма за продукти за коса и козметика.

Всички ги описвали като почтени и приятни хора от уважаваната средна класа. Никакви забележки от съседи, училище, социални служби или полиция. Нито срещу Бенгт, нито срещу друг член от семейството. В основното училище той имал добри оценки, а в гимназията — малко над средните. Изглеждал добре, без да тренира усилено, съучениците му го харесвали, но нямал близки приятели. Всички момичета в класа му се обяснили в любов още в първи клас.

Отървал се от военна повинност, без дори да представя медицински удостоверения. След като завършил гимназия, си взел едногодишна почивка. През това време купонясвал с връстниците си и поработвал за малко пари като портиер в офиса на пастрока си. После заминал да следва в Лунд. Четири години по-късно завършил успешно висшето си образование по по-лека специалност със смесени дисциплини: филмо- и театрознание, философия, литературознание. Работел активно в сферата на студентския театър, студентските обединения, участвал в организирането на различни мероприятия и изобщо дейности, свързани с по-лежерната страна на студентския живот в Лунд. Всички студентки в близкото му обкръжение се влюбвали в него от пръв поглед. През есента, когато завършил, майка му починала от рак. За разлика от повечето онкоболни, си отишла едва месец, след като й поставили тежката диагноза. В деня преди Бъдни вечер същата година пастрокът му починал скоропостижно от масивен инфаркт, който го покосил между дванайсетата и тринайсетата дупка на все още незаснежената зелена писта на голф игрището в Юнгхюсен.

Бенгт и неговият полубрат продали къщата и другото имущество. Погребали родителите си, платили дълговете им и си поделили остатъка, който впрочем се оказал много по-малък, отколкото били очаквали. Вероятно това допълнително допринесло за отчуждението между двамата братя след смъртта на родителите им. След като завършил икономика, полубратът на Бенгт Монсон заминал за Германия. От пет години работел като финансов контрольор в дъщерна фирма на шведски дървообработвателен концерн. Бил женен за германка и живеели в покрайнините на Щутгарт. Полубратът на Бенгт Монсон отказа да говори с полицията за него. Всички от семейството на Монсон или си бяха отишли от този свят, или го бяха изоставили.

На двайсет и пет години Бенгт Монсон заел поста администратор и проектен асистент в сектор „Култура“ в Малмьо. През лятото се запознал с дъщерята на пенсионирания пилот, която замествала наземна служителка в местното летище. Монсон кандидатствал за проектен мениджър и щом го повишили, веднага се преместил да живее заедно с дъщерята на пилота в апартамент, уреден от бъдещия тъст. Година по-късно им се родила дъщеря. След още една година се разделили. Монсон си купил апартамент на улица „Фрьовеген“, където живееше и до днес — необвързан, с право да вижда редовно седемгодишната си дъщеря, от която през последните години почти не се интересувал. Брутен месечен доход — 25 000 крони. Имал шофьорска книжка, но нямал кола. Никакви данни за неплатени сметки или данъци. Името му не фигурираше нито в социалните, нито в полицейските регистри. На негово име нямаше дори глоби за паркиране. И всички жени в обкръжението му го обожаваха.

На трийсет и пет години и три месеца бе изнасилил и удушил Линда Валин в апартамента на майка й в центъра на Векшо. С това свое деяние бе дал повод на полицията да подготви справка за живота му до момента на ареста — справка, която в полицейските среди и най-вече сред връстниците на Ян Левин се наричаше „кратка биография на извършителя“.