Лейф Перссон - Убийството на Линда

Ана Сандберг отиде да говори с дъщерята на пилота. Тя потвърди, че Бенгт Монсон имал ненаситен сексуален апетит. Но само в началото на връзката им. Тогава правел секс с нея през всяка съзнателна минута. Обаче след като заживели заедно и тя забременяла, той почти не я докосвал. Непрекъснато кръшкал и щом го разбрала, тя го напуснала.

В отговор на директния въпрос дали е проявявал агресия срещу нея, тя отговори отрицателно. Като се изключела честотата на актовете, правели съвсем нормален секс. Тя го описа като „най-симпатичния мъж и най-чаровния мърльо, когото съм срещала през целия си живот“. Не можела да проумее, че преди месец той е извършил нещо подобно. Всъщност я тревожеха по-скоро други неща, свързани със седемгодишната им дъщеря. Наложило се да отложат тръгването й на училище и предния ден със съпруга й решили да напуснат Векшо.

Жълтата преса й предложила пари и слава, ако се съгласи да разкаже пред репортерите й за живота си с убиеца и какво е да си майка на единственото му дете, момиче на седем години. Бруталният убиец на млада жена има малка дъщеря. Но онова, което в крайна сметка накарало дъщерята на пилота да се махне от Векшо, били не жадните за сензации репортери, а редакторката на семейната страница в „Дагенс Нюхетер“. Тя поискала да направи голям, сериозен и проникновен репортаж за случая: как майката, новият й мъж и дъщеря й станали жертви на хищното преследване на медиите; за отложения първи учебен ден на детето, как й е повлияло емоционално да узнае, че „истинският й баща“ е убиец; за плановете им да се преместят другаде, вероятно дори да си сменят имената и да поискат нова самоличност. В този момент тя и съпругът й решили да се махнат от Векшо и веднага отказали интервюто.

В петък Ана Сандберг и нейна колежка от управлението във Векшо отидоха да разпитат майката на Линда във вилата й до езерото Оснен.

Разпитът се оказа почти безсмислен. Лота Ериксон се намираше в състояние на шок. Шокът, преживян след новината за убийството на дъщеря й преди месец, бе преминал в така нареченото състояние на посттравматично стресово разстройство. А в добавка върху нея се стовари и шокът от арестуването на убиеца. Тогава тя разбра каква е била нейната роля. В момента беше в болничен, на силни успокоителни, срещаше се почти всеки ден с психиатър и се намираше под почти непрекъснатия надзор на една от най-добрите си приятелки.

Тя нямаше никакво намерение да стъпва повече в апартамента във Векшо. Дори не бе мислила какво ще прави с него. В момента той беше, кажи-речи, непродаваем, защото който четеше вестници, слушаше радио или гледаше телевизия, го знаеше като „апартамента на убийството“. Съседите от квартала се бяха разделили на два лагера. Едните надничаха през прозорците, минавайки покрай жилището, а другите обикаляха така, че да не минават изобщо оттам. Лота Ериксон дори получила анонимно писмо от съсед, който се опасявал, че цената на неговия апартамент ще се срине, и обвинявал за това нея. А Лота Ериксон имаше далеч по-тежки грижи.

От последния й разговор с Бенгт Монсон били изминали повече от три години. След края на аферата им тя просто не желаела да общува повече с него, а и той изобщо не направил опит да се свърже с нея. Лота скъсала с него, щом разбрала, че нямат почти нищо общо и той не се интересува от нея. Иначе историята, разказана от нея, съвпадаше с неговата история: как са се запознали, колко време са се виждали, къде са се срещали. Ана Сандберг не я попита изобщо за подробности от сексуалните им отношения. В тази ситуация за такива въпроси не можеше и да се помисли.

Линда сама казала на майка си, че се е виждала с Бенгт Монсон. Случило се около година по-късно. Тогава Линда се пренесла в дома на „обожествявания си баща“ и двете с майка й се намирали в доста обтегнати отношения. Линда изпуснала репликата по време на поредния им скандал. Не казала, че е спала с Монсон, а само че са се виждали. Майка й обаче се досетила за другото. На следващия ден Линда й се обадила да й поиска извинение: казала го, понеже била ядосана, не го мислела на сериозно. Лота се опитала да забрави за случката. Днес обаче съжаляваше горчиво, че не е отишла да го убие в дома му.

— Вината за случилото се е моя — тя прикова празен поглед пред себе си и кимна, за да потвърди думите си.

Ана Сандберг се надвеси над масата, хвана ръцете на Лота Ериксон и ги стисна, за да привлече вниманието й.

— Чуй ме, Лота. Ще ме изслушаш ли?

— Да.