Лейф Перссон - Убийството на Линда

С него всеки път стигала до оргазъм. Обикновено — по няколко пъти на акт. Още на втория път, когато правили секс, тя стигнала до върха: нещо, много трудно за повечето жени, и то в началото на нова връзка. Монсон направил откритие.

— Забелязах, че й харесва да бъда по-груб, когато възбудата й нарасне — обясни той.

Първите няколко пъти се задоволили с малко по-груб секс. После Линда сама предложила нещо по-различно, и то дори без да говори. Веднъж, след секс, лежали заедно на леглото. Той я галел. Неочаквано тя издърпала колана на халата си, подала му го, изпънала ръце напред, събрани в китките. Той най-внимателно ги завързал една за друга, а после — за горната табла на леглото, над главата й. При пълно мълчание, пълно съгласие, пълно доверие от страна на Линда. Изведнъж любовникът й Бенгт Монсон имал пълната свобода за двете си ръце.

— Различно е, разбира се — призна той. — Ако искаш да получи оргазъм, е нужна стимулация — и физическа, и психическа — уточни той.

Дали е я връзвал? Да. Дали я е удрял? Никога. А измъчвал ли я е, без да я удря? Никога. Нито дори със сексуално агресивни думи. Защото Линда не си падала по такива стимули. Това я обременявало и възбудата й изчезвала. Линда искала да почувства тишината, капсулирането, тайната интимност помежду им.

— Казано най-просто, безотговорен секс — обясни Монсон. — Вършиш неща, които искаш, но които не смееш да признаеш пред другите хора. Все едно не ги извършваш ти.

— Наричали ли сте я вашата малка курва? — попита Холт.

Никога. Веднъж й казал, че е много лошо момиче или нещо подобно, но само на шега и с усмивка. Линда разбрала, че не го мисли на сериозно.

— Само наужким? — попита Холт.

— Щом предпочитате този израз — да — потвърди Монсон, но гласът му внезапно стана студен.

— Как ти се струва всичко това, Лиса? — поинтересува се Холт след разпита.

— Уф — въздъхна Матей. — Защо питаш почти девственица като мен? Защо смяташ, че толкова много напълно нормални жени тичат след силни мъже? И потта винаги се озовават в едно легло с такива като Монсон? Монсон не е мъж. Той дори не е човек.

— А какво е?

— Сексуален инструменталист, ако питаш мен. Нима е приятно да знаеш колко важна е психическата и физическата стимулация по време на секс? Колко неопитен трябва да си, за да не осъзнаеш, че той прави именно това? И колко ще се възбудиш, когато откриеш какво всъщност прави?

— Не е никак приятно — съгласи се Холт.

— Според мен най-интересното — единствената причина да слушаме глупостите на господин Монсон — е какво се случва в главата му в положение, в което той почти никога не е изпадал благодарение на послушните момичета, които правят каквото им каже.

— Какво положение?

— Положение на силна неудовлетвореност. В главата му има една-единствена мисъл: да се изпразни и да забрави за всичко, както романтично се изразяват мнозина мъже. Положение, в което партньорката му прозира същността му и отказва да играе по неговите правила, а той разбира, че е разобличен и е станал за смях.

— При това положение Бенгт Монсон едва ли ще е приятна компания — обобщи Ана Холт.

— В такова състояние той е удушил Линда Валин и никога няма да си го признае.

— Дори пред себе си?

— Дори пред теб и мен.

— Някакви препоръки?

— Разкъсай го на парчета — усмихна се меко Матей. — Той няма да си признае, но аз ще се почувствам добре, ако го направиш. През живота си не съм срещала по-себичен, обстоятелствен и елементарно устроен убиец от него.

И близките сътрудници на Левин притежаваха неговото трудолюбие, извънредно усърдие и изобретателност. Затова само пет дни след ареста вече бяха готови с първата справка за живота на Бенгт Монсон.

Трийсет и пет годишен. Роден в болницата в Малмьо в едно слънчево неделно утро през май, когато лятото за пръв път през годината навестило Сконе. Първородно дете на самотна трийсетгодишна майка и неизвестен баща. Вероятно именно неговите гени обясняваха особения ДНК профил на Монсон, който причини немалко главоболия на разследващите, докато още не бяха установили личността на извършителя, а и досега витаеше в съзнанието на Левин.

Иначе майката на Монсон изглеждала съвсем нормална жена, от семейство на земеделски стопани близо до Енгелхолм. Роднините, с които разследващите разговаряха, я описаха като красива, жизнерадостна, порядъчна и предприемчива. На двайсет години се преместила в Малмьо и само след десет години вече имала успешен частен бизнес: собствен фризьорски и козметичен салон в центъра на града, с отлично разположение и увеличаващ се персонал. Според сестра й тя се запознала с неизвестния баща на сина си на почивка на Канарските острови, но лелята на Бенгт Монсон не разполагаше с повече подробности.