Лейф Перссон - Убийството на Линда

Имаше и две сведения в подкрепа на версията, че Монсон е посетил поне едно заведение във Векшо. Барманът, който му сервирал голяма бира в дванайсет и половина и още една половин час по-късно, го познавал отпреди и този път му направило впечатление, че Монсон е дошъл без женска компания и му изглеждал „подплашен и сгазил лука“. Левин бе въздъхнал два пъти и после бе вписал сведенията в хронологичния списък. Следващият свидетел пък твърдеше, че е видял Монсон в друго заведение близо до първото някъде между един и два през нощта. Понеже разпознал Монсон от снимките във вестниците, „съм сто процента сигурен, че беше той“. Тогава Левин въздъхна пак.

В 2,15 ставаше още по-хубаво. Тогава Монсон се обажда на стария телефонен номер на Лота Ериксон от мобилния си телефон някъде от централната част на Векшо. Понеже Левин лично се бе срещнал и разпитал свидетелката и бе видял разпечатката от мобилния оператор, нямаше нужда да въздиша дори един-единствен път.

Точно след три през нощта убиецът се появява пред сградата, където живее майката на Линда — според анализа на разследващите. Автомобилът на Линда стои паркиран на улицата и извършителят сигурно го разпознава. Под порива на внезапен импулс Монсон влиза в сградата с надеждата да срещне Линда. Електронната брава е развалена от няколко дни.

После — по същите причини, поради които е сгрешил телефонния номер — убиецът звъни на вратата на апартамента на последния етаж, където майката на Линда не живее отдавна. Щом кучетата започват да лаят, той веднага се спуска по стълбите. Внимателно проверява имената срещу номерата на жилищата на домофонната уредба. Открива „Л. Ериксон“ — с правилните инициали и правопис на фамилията, — решава отново да си опита късмета, звъни на вратата и току-що прибралата се Линда го пуска в жилището.

Последното бяха само спекулации, но понеже авторът им беше именно Левин, той не се затрудняваше да им повярва. Дори напротив. Неговите догадки му даваха база за още заключения, отбелязани в хронологичната таблица като бележки: Монсон не е посещавал майката на Линда, откакто преди три години е сменила жилището си; тя изобщо не го е осведомила за това; Линда също не му е казала; посещението у Линда е било плод на спонтанно хрумване, не е било планирано предварително.

Между три и петнайсет и пет сутринта Монсон е бил на местопрестъплението заедно с жертвата. Към пет е скочил през прозореца на спалнята и най-вероятно се е прибрал пеша в жилището си още в пет и половина.

После е опаковал най-необходимото в спортен сак и е решил да напусне Векшо. Причина за решението му — неизвестна. Наистина — имал е билети за концерта на „Юлене Тидер“ същата вечер, но от момента на закупуването им са се случили доста неща. Дали не се е опитал да избяга? Да си осигури алиби. За целта обаче автобусът за Калмар не му върши работа.

Затова е решил да открадне стария сааб на пенсионирания пилот. Общественият транспорт не му се струва удачен избор. По-добре да пътува сам. И така, той изминава пеша един километър от апартамента си на улица „Фрьовеген“ до паркинга на улица „Хьогсторп“. Някъде към шест сутринта деветдесет и две годишната свидетелка го вижда как краде колата и потегля. Този сценарий звучеше напълно възможно. На бърз ход би могъл за съвсем кралю време да стигне до паркинга.

Към шест и петнайсет потегля за Калмар и след като изминава около миля извън града, той зарязва колата. Вероятно е било малко преди осем — ако е спазвал ограничението на скоростта, изчисли Левин.

Бързо се е отървал от колата в около осем и половина. Как после се е добрал до Калмар, оставаше неясно. Според проведените следствени експерименти времето би му стигнало да се придвижи и пеша. За няколко часа е можел да измине милята, оставаща до дома на двайсет и седем годишната санитарка, на която се обадил малко след девет сутринта. Пък и нямаше сведения да са го видели в автобус или да са го взели на автостоп.

Прекарал е целия петък до около полунощ в Калмар и на остров Йоланд. Полицията не успя да разпита младата жена, с която изчезнал след концерта, въпреки многократните призиви в медиите да се свърже с органите на реда.

Оставаше неизяснено и къде е прекарал останалата част от уикенда. Така или иначе, в понеделник сутринта бе отишъл на работа във Векшо.

— Ян Левин е много прилежен — отбеляза Ана Холт, след като прочете всичко.

— Прекалено е обстоятелствен за моя вкус — възрази Лиса Матей. — Освен това препредава фактите някак тревожно. Използва ги, за да овладее собственото си безпокойство.