Лейф Перссон - Убийството на Линда

— Не като Юхансон, неговите велики дела и чуждите неудачи. — Холт погледна любопитно колежката си.

Лиса Матей отвърна, че Ларш Мартин Юхансон действително по нищо не прилича на Ян Левин, макар двамата да са връстници. От историите на Ларш Мартин Юхансон тя научила за полицейската работа повече, отколкото от всичко прочетено, видяно или чуто. Освен това той умеел да ги разказва изключително интересно и в тях винаги имало някаква поука.

— И те са съвсем истински, разбира се — усмихна се ентусиазирано Холт.

Съвсем истински — увери я Лиса Матей — и уникални, защото Ларш Мартин Юхансон бил от малцината, съзнали, че понякога има един-единствен начин да откриеш истината, а именно — чрез вътрешния диалог със самия себе си. От всички философи именно Скинър 48 48 Бъръс Фредерик Скинър (1904–1990) — американски психолог бихейвиорист. — Б.пр. развивал тази идея в научните си есета за интроспекцията като начин да стигнеш до истината и светлината. Идеите му нямали нищо общо с делничния ни прозаичен възглед за разликата между истина и лъжа.

— Юхансон никога не лъже — заядливо подхвърли Холт.

— Не и по обичайния начин — отвърна Матей. — Не е такъв тип. Юхансон никога не лъже другите.

— А какъв тип е?

— Възможно е да лъже самия себе си — пресекливо отвърна Матей.

— Защо не се омъжиш за него, Лиса?

— Той е женен. Пък и не мисля, че съм негов тип — обясни с въздишка Матей.

В понеделника след уикенда Ана Холт премина в офанзива и сблъска Бенгт Монсон с обобщението на Левин за хронологията на събитията. Ана Сандберг замени дружелюбно слушащата Матей с идеята евентуално да му напомни за единствения му и най-силен интерес в живота.

— Как възнамеряваш да се държим? — попита Ана Сандберг.

— Аз говоря, ти слушаш. Ако искам да се намесиш, ще забележиш — обясни Холт.

— Съгласна.

— Никакви заплахи, никакви обещания, никакво бързане. Иначе можеш да се държиш като кучка — уточни Холт.

— Последното едва ли ще се окаже проблем — увери я Ана Сандберг.

— Понеже през цялото време се опитвам да се държа възпитано с вас, Бенгт, мислех да ви покажа това резюме — подхвана Ана Холт и му подаде копие от хронологичния списък на Ян Левин.

— Оценявам жеста ви — отвърна учтиво Монсон.

— Чудесно — усмихна се дружелюбно Ана Холт. — В такъв случай предлагам да го прочетете на спокойствие. Всичко, написано там, вече го знаем и без да ви питаме, но би ни било интересно да чуем и вашата версия.

Пет минути по-късно Бенгт Монсон вече беше приключил с четенето.

— Виждам какво пише — потвърди той. — Като гледам този текст, си спомням, че през онази вечер двамата с Линда се видяхме… през онази нощ — поправи се той. — Спомням си, че първо си поговорихме, после правихме секс, май на някакъв диван… по-нататък спомените ми се губят.

— По-нататък всичко ви се губи — повтори Ана Холт.

— Като черно петно — обясни Бенгт Монсон.

— Кой е следващият ви спомен? — поинтересува се Холт.

Монсон си спомнял, че се е срещнал със своя стара приятелка и ходил в дома й. Тя работела в Калмар. Правили секс през деня, а вечерта отишли на концерт на „Юлене Тидер“. Това си го спомнял. Още преди Мидсомар се сдобил с билети чрез лични връзки на служебното място.

След концерта обаче всичко му се губело. Спомнял си, че непрекъснато изпитвал необяснимо силен страх. И си тръгнал от концерта. Оставил приятелката си и се прибрал в апартамента си във Векшо. Някак си му останало в ума, че е пътувал от Калмар до Векшо с автобус. Черна дупка, силен страх, отново вкъщи. Неясно кога, но трябва да било през деня, защото навън имало хора.

— През деня в събота сте се прибрали — обобщи Холт.

— Щом казвате — сви рамене Монсон. — Всичко ми се струва като черна дупка.

— Озадачава ли те нещо, Ана? — попита Ана Холт, обръщайки се към колежката си.

— Значи, спомняте си, че нищо не си спомняте? — кисело попита Ана Сандберг.

— Да — потвърди Монсон и погледна Сандберг, все едно чак сега забелязва присъствието й.

— Но си спомняте ясно, че част от спомените ви се губят?

— Да. Всичко потъва в черна дупка.

— Между четири сутринта срещу петък и обяд на същия ден всичките ви спомени са потънали в черна дупка?

— Да, Точно така. За мен е напълно необяснимо.

— То звучи напълно необяснимо — съгласи се Ана Сандберг. — За пръв път чувам някой да говори за бяло петно в спомените си с толкова точно определени граници. Странно е, че си го спомняте толкова ясно. Тоест спомняте си точно кое не си спомняте, и то точно във времевия отрязък, когато удушавате и изнасилвате Линда.