Лейф Перссон - Убийството на Линда

— Откакто лелките и чичковците в бели престилки получиха възможността да запълнят вълшебните си кутии с нови и нови бели петна, нито един престъпник не си спомня каквото и да било — въздъхна прокурорката.

— Какво стана с почтеното старо патологично опиянение, с нашето обикновено честно шведско наквасване? — попита Холт и на свой ред въздъхна.

— Изчезна, когато започнаха да осъждат всички така наречени пияници на доживотен затвор, макар те да нямаха представа, че предната вечер са наръгали най-добрия си приятел с нож. Сега нещата са далеч по-сложни. Вече не е достатъчно да си пил, нито дори да си мариновал мозъка си в алкохол в продължение на двайсет или повече години. Съдебнопсихиатричната наука напредва непрекъснато. Само такива като нас тъпчат на едно и също място.

— Ще се измъкне ли по този параграф?

— В районния съд — не. Изключено е. Колкото обаче до апелативния — а делото със сигурност ще се гледа и там — не бих се ангажирала с категорично мнение.

— Ще го осъдят за убийство на принудително психиатрично лечение под усилен надзор, като прекратяването на престоя му там е невъзможно без изрично постановление от съда — обобщи Холт.

— Възможно е, а според мен е и най-вероятно. Единствената утеха в случая е, че повечето адвокати имат доста странна представа какво е в днешно време да те въдворят в психиатрията.

— Определено не прилича на разходка в розова градина.

— Определено — потвърди прокурорката.

Във втория понеделник от октомври Клубът на публицистите в Стокхолм организира форум, на който да се обсъдят различни юридически въпроси, възникнали във връзка с добилото печална известност убийство на Линда Валин. В най-активната дискусионна група участваха неколцина от най-изтъкнатите медийни личности, а перлата в тази медийна корона без съмнение беше главният редактор на „Дагенс Нюхетер“.

Същевременно той далеч не беше най-изисканият в компанията, ако, да речем, се наложеше да избират кому да отредят видно място на трапезата на краля, защото встъпителната реч на вечерта държа почетният гост: ръководителят на Юридическата канцелария, или ЮК.

ЮК изрази силното си обезпокоение от подхода на разследващите полицаи и други подобни скорошни събития във връзка с делото „Линда“ Според данните, които изискал, полицията във Векшо, в сътрудничество с Главна дирекция „Криминална полиция“, събрала ДНК проби, дадени доброволно от седемстотин лица. Нито една проба обаче не показала съпричастност към престъплението.

Според получените от полицията сведения, убийството било разкрито по традиционния начин: чрез комбинация от проверка на сигнали от очевидци, свидетелски показания и следователска работа. ДНК пробата от извършителя наистина изиграла известна роля в доказателствения материал, представен от прокурора във фазата на предварителното следствие. Но независимо от това и без да се опитва да изпревари решението на съда, ЮК смятал, че останалият доказателствен материал от по-традиционен вид бил повече от достатъчен за решението на прокурора да повдигне обвинение.

ЮК разкритикува остро употребата на думата „доброволна“ във връзка с акция, която показва нагледно възможностите на полицията и на прокуратурата да използват силови методи. В неговия свят тези две величини били напълно несъвместими и затова той приветствал предложението на така нареченото ДНК разследване за разширяване правомощията на правораздавателните власти при събирането на ДНК проби, провеждането на ДНК анализи и регистрацията на резултатите от тях. ЮК изрази надежда въпросът за добрата воля да бъде разрешен съвсем скоро, а в един идеален бъдещ свят ДНК профилът на всички хора да се вписва още с раждането им в общонационален регистър. Ако не друго, поне за тяхно собствено удобство.

Накрая ЮК похвали медиите за бдителността им. С подкупваща скромност той отбеляза, че ако медиите не го били сезирали навреме, може би щял да пропусне целия случай.

Представителите на медиите нямаха никакви съществени възражения срещу анализа и заключенията на ЮК. Единодушно смятаха проблема за много важен, от решаващо значение за всяка демокрация и всяка правова държава, а главният редактор в „Дагенс Нюхетер“ заяви, че ще се постарае този въпрос да заема все по-челно място в дискусията на злободневни въпроси на страниците на неговия вестник. Лично той се чувствал горд и доволен, че именно той и съвестните му сътрудници търколили камъка.