Лейф Перссон - Убийството на Линда

Бекстрьом изгледа предаването. Седеше си в уютната си бърлога близо до управлението в компанията на бира, малцово уиски, болничен лист и бързо прекратено предварително разследване за сексуален тормоз. Съдържанието на кафявия плик още не беше изчерпано. Животът му можеше и да е много по-лош.

„Да бяха го сварили на лепило“, помисли си Бекстрьом, който въпреки всичките си недостатъци и кусури, все пак беше човек със силно чувство за човешка справедливост.

В петък, двайсет и четвърти октомври, майката на Линда Валин трябваше да се яви в районния съд във Векшо, за да свидетелства за връзката си с убиеца на дъщеря й. Предния ден тя говори с Ана Сандберг по телефона и се разбраха Ана да я вземе от вилата й на следващата сутрин. Иначе Лота Ериксон каза, че вече се чувства по-добре и иска най-сетне всичко да приключи, та да може на спокойствие да преодолее скръбта по дъщеря си.

На следващата сутрин Ана Сандберг завари външната врата широко отворена. Вятърът я блъскаше наляво-надясно. Виждайки празнината в безупречната редица от шлифовани крайбрежни камъни около изчистената с гребло пътека, Ана Сандберг веднага разбра какво се е случило. Водолазите откриха тялото още същия ден, на дълбочина четири метра. Преди да нагази в езерото, тя си бе облякла палто с джобове и ги бе напълнила с камъни. После бе закопчала с ремък горната част на ръцете към тялото си, та да не може да се спаси, ако в последния миг се разколебае.

В горния й джоб намериха снимка, направена преди три години по време на Мидсомар в имението на бившия й съпруг. В средата — усмихнатата Линда, от двете й страни — мама и убиецът. Някой бе оградил с маркер лицата на Лота Ериксон и на Бенгт Монсон и бе записал над кръговете „убийци“. Откриха плика, в който най-вероятно е била изпратена снимката, захвърлен върху кухненския под — без подател и с клеймо от сряда от пощенската станция във Векшо.

Смъртният случай се изясни още преди процесът да приключи. Майката на Линда се бе самоубила. Съкрушена от скръбта по дъщеря си, клетницата се бе предала, след като бе получила поредния тласък към смъртта. Полицията не откри подателя на писмото. Когато го разпитаха, бащата на Линда заяви, че не знае нищо по случая. Пък и вече бил преодолял чувствата си към бившата си съпруга.

Единствен той остана да бди над паметта на единствената си и дълбоко обичана дъщеря.

През април следващата година комисията, отговорна за служителите в Главна дирекция „Криминална полиция“, най-сетне приключи случая на криминален комисар Еверт Бекстрьом. Причината това да отнеме толкова време, беше, че само седмица по-рано прокурорът прекрати преписката срещу Бекстрьом за сексуален тормоз. За наличие на престъпление не бяха открити данни.

Сложно разследване. От една страна, доказателствата не бяха убедителни, защото Бекстрьом най-упорито се придържаше към първоначалната си версия, а именно че Карин Огрен повече или по-малко сама се е натиснала да се качи в стаята му въпреки предложението му да се срещнат в бара, след като той си вземе душ и си облече чиста риза. В заключителния етап от разследването потърпевшата отказа да сътрудничи, защото й се виждаше безсмислено, и прокурорът нямаше избор.

Оставаше да се изяснят икономически машинации на обща стойност около двайсет хиляди крони: необосновани тегления от служебни сметки, странна сметка за пране, фактура за канцеларски пособия, според които и трийсет и една гъби за бяла дъска, всяка на стойност 96 крони, сметка за порнофилм, изгледан в стаята на негов колега, и още подобни неща. А най-интересното в цялата работа беше, че още в деня, когато счетоводният отдел поиска от Бекстрьом обяснение за нерегламентираните разходи, той веднага погаси всички суми. Предвид славата му, това май беше най-голямата мистерия в случая.

Освен това му бяха отправени обвинения за превишаване на правомощията му като служител в криминалната полиция. Профсъюзът работи здраво и накрая намери компромисно решение, с което началникът на Бекстрьом — ШГДКП Ларш Мартин Юхансон — да може да се примири.

Бекстрьом се върна в Областното управление в Стокхолм. На първо време го назначиха в сектора за издирване на крадено имущество. Или бюро „Намерени вещи“, както всички истински полицаи — включително самият Бекстрьом — наричаха този склад за безстопанствени велосипеди и заблудени полицейски души.

Все пак му позволиха да запази титлата „комисар“ Юхансон не беше чак толкова злопаметен. Колкото до Бекстрьом, той на драго сърце би се отказал от титлата си, стига да не дели работното си място със стария си оръженосец Вийнблад, който работеше на половин ден на същото място, след като преди петнайсет години се бе опитал да отрови бившата си съпруга, но, уви, бе успял да отрови само себе си. По тази причина го бяха преместили от техническата в архипелаг „Гулаг“ на Стокхолмската полиция.