Роберт Ладлэм - Загадката Халидон

Десетина пешеходци се загледаха в тях, повечето побягнаха, не желаеха да бъдат въвлечени по някакъв начин в конфликта; другите останаха да наблюдават, очаровани от това, което виждаха. Двама бели тийнейджъри притичаха до парите и се наведоха да ги вдигнат.

Неизвестно защо Маколиф се почувства разтревожен от този факт. Той направи разделящите ги три крачки и срита жестоко единия от младежите в главата.

— Измитайте се веднага! — изрева той, докато тийнейджърът падаше назад и протеклата кръв моментално сплъстяваше русата му коса.

— Маколиф! — изкрещя Холкрофт, който се затича и заобиколи колата, към другата предна врата. — За Бога! Скачай вътре и карай!

Докато Алекс се хвърляше на седалката, той видя онова, което инстинктивно знаеше, че е най-лошото от всичко, което можеше да им се случи сега. През една пряка, изплувайки от кръжащата по улицата тълпа, един жълтеникавокафяв мерцедес-бенц набираше скорост, мощният му, ревящ двигател, даваше да се разбере, че се очаква още по-рязко увеличение на скоростта.

Маколиф превключи на скорост и натисна педала на газта до пода. Колата реагира и Алекс беше благодарен, че колелата се завъртяха бързо. Той изкара колата в средата на «Куинс Драйв», по онова, което трябваше да бъде «Миранда Хил» и веднага задмина две други коли… толкова близко, че едва се размина със сблъскването.

— Мерцедесът идваше надолу по улицата — каза той на Холкрофт. — Не знам дали са ни забелязали.

Англичанинът се обърна рязко в седалката си, като същевременно извади автоматичния «Райси» и транзисторното радио от джобовете си. Той го включи, през пращенето от атмосферните смущения се чуваха възбудени гласове, издаващи команди и отговарящи троснато на въпросите фрази. Езикът, на който ставаше всичко това не беше английски. Холкрофт обясни причината.

— «Дънстоун» е привлякъл половината от «Унио Корсо» в Ямайка.

— Разбираш ли нещо?

— Достатъчно… В момента са на ъгъла на «Куинс Драйв» и «Есекс». В района на «Миранда Хил». Те са разбрали, че ние сме причината и за втория смут.

— Преведено: значи са ни забелязали.

— Може ли от тази кола да се изстиска още нещо?

— Не е лоша, но не е за надпревара с мерцедес. — Холкрофт остави радиото на пълна мощност, очите му бяха обърнати все към задния прозорец. От малкия високоговорител се разнесе канонадата на бързо разменени реплики и в същия момент Маколиф видя как един черен понтиак с голяма скорост изскочи отдясно, от нанадолнището пред тях, спирачките му задраха, шофьорът бясно завъртя кормилото.

— Господи! — извика той.

— Техен е! — викна Холкрофт. — Западният им патрул току-що рапортува, че ни е видял. Обръщай! При първа възможност.

Алекс подкара с всичка сила към върха на хълма.

— Какво прави той? — отново изкрещя, цялото му внимание беше на пътя пред тях, приковано към автомобили, които може да са запречили пътя точно на върха.

— Той обръща… занесе се по средата на пътя. Сега изправя колата.

На върха на склона Маколиф завъртя кормилото надясно, натисна газта до дупка и се понесе покрай три автомобила по стръмното нанадолнище, като принуди единствената приближаваща ги кола да се залепи за бордюра.

— Има някакъв парк на около половин миля надолу оттук — той не можеше да е сигурен за разстоянието; ослепителното слънце играеше по Металните предмети и ги изкривяваше или поне така изглеждаше. Но не можеше да се наслаждава на това; можеше единствено да се задълбочи в размислите си. Умът му трескаво възпроизвеждаше светкавични образи от наскоро случили се неща. Образите на един друг парк… в Кингстън: паркът «Сейнт Джордж». И на един друг шофьор… един многостранно развит ямаец, наречен Родни.

— И? — Холкрофт се беше хванал здраво, с дясната ръка, стиснала пистолета, за таблото, а с лявата, в която беше радиото, предаващо на пълна мощност, за седалката.

— Движението не е оживено. Няма и много хора…

Алекс пак кривна леко колата, за да задмине друг автомобил. Той погледна в огледалото за обратно виждане. Черният понтиак беше на върха на хълма зад тях; не ги деляха повече от четири коли.

— Мерцедесът се носи на запад по «Глоусестър» — каза Холкрофт, прекъсвайки мислите на Алекс. — Те казаха «Глоусестър»… Друга кола се движи по… «Сиуъл»… — превеждаше бързо Холкрофт, докато гласовете се наслагваха един върху друг.

— «Сиуъл» е в другия край на района — каза Маколиф по-скоро на себе си, отколкото на агента. — «Глоусестър» е крайморския булевард.