Роберт Ладлэм - Загадката Халидон

— Те са вдигнали по тревога още две превозни средства. Едното е на «Норт стрийт» и «Форт стрийт», а другото — на «Юнион».

— Това е баш Монтего. Търговският център. Те се опитват да ни отрежат всички пътища… За бога, та то не остана нищо друго!

— За какво говориш? — Холкрофт трябваше да крещи; стържещите гуми, вятърът, ревящият двигател не му оставяха друга възможност.

Обясненията изискваха време, дори ако продължаваха само секунди — а сега не бяха останали даже и секунди. Нямаше да има обяснения, само команди… както преди много години. Издавани в замръзналите хълмове с не по-голяма увереност, отколкото чувстваше в момента.

— Скачай на задната седалка — нареди той, твърдо, но не напрегнато. — Натроши задния прозорец, разчисти си място… Когато свърна към парка, той ще ни последва. В момента, в който вляза вътре, аз ще извия надясно и ще спра. Рязко! Започвай да стреляш в секундата, в която видиш понтиака зад нас. Имаш ли резервни пачки?

— Да.

— Зареди една пълна. От старата си използвал два куршума. И забрави проклетия заглушител, той ще даде откат. Опитай да произведеш чисти изстрели. Цели се в предния и страничните прозорци. Но далеч от резервоара и гумите.

Каменните двери на парка бяха на по-малко от сто ярда, само на секунди разстояние. Холкрофт погледна Алекс втрещено, но това продължи само миг и той започна да се прекачва през седалката към задната част на автомобила.

— Смяташ, че можем да сменим колите?

Може би това беше въпрос, но Маколиф не го интересуваше. Той го прекъсна:

— Не знам. Само знам, че не можем да използваме тази повече, а трябва да се доберем до другия край на Монтего.

— Те сигурно ще засекат собствената си кола…

— Те няма да я търсят. Поне не в близките десет минути… ако можеш да се прицелиш добре.

Вратите сега се падаха отдясно. Алекс рязко завъртя волана, колата се занесе на една страна, а в това време Холкрофт започна да разбива задното стъкло. Автомобилът зад тях кривна надясно, за да не се блъсне, клаксонът му свиреше пронизително, а шофьорът крещеше. Маколиф се понесе с пълна газ през вратите, като натискаше предупредително клаксона си.

Влязъл вече вътре, той удари спирачките, завъртя кормилото надясно, натисна педала на газта и прехвърли бордюра на алеята, докато нагазваше в тревата. После с всички сили натисна още веднъж спирачния педал, колата се разтресе и спря в меката пръст. Онези, които се разхождаха в далечната част на парка, се обърнаха; една двойка, разположила се на пикник в тревата, се изправи.

На Алекс не му пукаше. Само след секунди щеше да започне пукотевицата, минувачите щяха да се разбягат да търсят прикритие, далеч от опасната зона. Далеч от огневата позиция.

Опасна зона. Огнева позиция. Прикритие. Термини от един друг живот.

От това следваше, че разхождащите се в парка не бяха никакви минувачи. Те бяха цивилни. Това беше война. Независимо дали те знаеха за нея или не.

Чу се рязкото, оглушително изсвирване на гуми. Холкрофт стреляше през разбития заден прозорец. Понтиакът кривна и излезе от алеята, профуча през отсрещния бордюр, помете избуялия там храсталак от тропически растения и се заби в едно възвишение рохка пръст — резултат от поредното хрумване за реорганизация. Моторът продължи да се върти на високи обороти, но скоростите бяха блокирали, колелата — неподвижни, клаксонът продължаваше да вие.

В далечината се чуха писъци. От цивилните.

Маколиф и Холкрофт изскочиха от колата и се втурнаха през тревата и бетона към отсрещната зелена площ. И двамата бяха извадили оръжието си, но не беше необходимо. Р. С. Холкрофт се бе справил безупречно. Беше стрелял с унищожителна точност през отворения страничен прозорец на понтиака. Автомобилът беше цял и непокътнат, но шофьорът — мъртъв. Мъртво лежащ върху клаксона.

Двамата бегълци се разделиха при колата, всеки към съответната предна врата, Алекзандър от страната на шофьора. Изтеглиха безжизненото тяло встрани от волана; ревящият клаксон млъкна, двигателят продължи да боботи. Маколиф се присегна и завъртя ключа.

Настъпилата тишина беше невероятна. Все още обаче се чуваха виковете в далечината, откъм тревата. Цивилните.

Те издърпаха мъртвеца и прехвърлиха тялото през седалката на пода отзад. Холкрофт вдигна транзисторния приемник и го изгаси. Алекзандър седна зад волана и трескаво дръпна лоста на скоростите.

Той не помръдна и коремните мускули на Маколиф се напрегнаха, ръцете му започнаха да треперят. Някъде от дълбините на юношеството му, от отдавна, отдавна забравеното, изплува споменът. Имаше една стара кола в един стар гараж, скоростите й винаги заяждаха.