Ли Чайлд - Едно на милион

Оказа се права. Вантреска вдигна. Звучеше бодро. Звучеше весело и жизнерадостно. И делово.

— Компания за сигурност „Вантреска“, с какво мога да ви помогна?

— Обажда се Ричър. Военният полицай. С Аби взехме телефона ти от указателя. Открихме го в онова нещо, за което всички говорят.

— Интернет?

— Да. Не се обаждаме да ти възложим някой случай. Нито за да ти разкажем какво стана снощи.

— Добре.

— Ситуацията изисква първо да действаш, после да задаваш въпроси.

— Какво трябва да направя?

— Иди и провери дали Джо Хоган е добре. Също и Франк Бартън.

— Че защо да не са добре?

— Въпросите после.

— Отговори ми на този още сега.

— Албанците може би подозират къде сме били снощи. Може дори да са го установили със сигурност. Хоган и Бартън не си вдигат телефоните. Надяваме се причината да е, че още спят.

— Добре, тръгвам.

— Изведи ги от там дори всичко да е наред. Нещата могат да се объркат всеки момент.

— Къде ще отидат?

— Могат да използват моята къща — предложи Аби. — Никой не я наблюдава вече.

— Колко дълго трябва да се крият?

— Един ден — отвърна Ричър. — Това ще е достатъчно, за да видим накъде ще задуха вятърът. Не е нужно да вземат големи куфари.

Вантреска затвори. Аби прибра телефона си. Ричър пренареди вещите по джобовете си, за да постигне по-добър баланс. Аби закопча палтото си. Тръгнаха пеша. Дребничка брюнетка и голям и грозен мъж. Посред бял ден. А онези имаха очи навсякъде.

Грегъри бе казал, че първата му работа сутринта е да говори отново с Дино, а щом го бе решил, трябваше да го изпълни. Затова стана рано и се облече както при първото си посещение при албанците. Тесен панталон, тясна тениска. Дрехи, които не могат да скрият нищо. Нито пистолет, нито нож, нито микрофон, нито бомба. Необходимо, но и неудобно. Утринният въздух бе прекалено хладен. Грегъри изчака слънцето да се вдигне малко по-високо и да стопли земята. Той искаше новият ден да е встъпил напълно в правата си. Виждаше себе си като мъж, изпълнен със сила и енергия, свеж като утринна зора, мъж, който държи нещата в свои ръце, командва, а другите изпълняват. Определено не се виждаше като нощна птица, долетяла от мрака.

Отново подкара към паркинга на Сентър Стрийт. Остави колата и продължи пеша. Отново го проследиха по целия път. Наблюдателите отново предупредиха за появата му. А когато пристигна, отново видя същите шест безмълвни фигури, застанали в полукръг между тротоара и входа на склада. Като шахматни пешки, наредени в защитна формация.

Отново една от шестте безмълвни фигури пристъпи напред. Беше Джетмир. Отново за да препречи пътя му, но и за да го изслуша.

— Трябва да говоря с Дино — каза Грегъри.

— Защо? — попита Джетмир.

— Имам предложение.

— Какво предложение?

— На този етап то е само за неговите уши.

— По какъв въпрос?

— По въпрос от взаимен интерес.

— Взаимен интерес — повтори Джетмир. — Това нещо напоследък е доста кът.

Подобни думи бяха проява на дързост, която не съответстваше на разликата в заеманите позиции. Между двамата имаше само една крачка, но това бе най-голямата възможна крачка.

Грегъри обаче не реагира.

— Смятам, че и вие, и ние бяхме измамени.

Джетмир замълча за миг. После попита:

— По какъв начин?

— Всички обвиняват лисицата, но виновно всъщност е кучето. Предполагам, че във вашия фолклор има подобна народна приказка. Или пословица.

— Кой е кучето? — попита Джетмир.

Грегъри предпочете да не отговаря директно и заяви:

— И това е само за ушите на Дино.

— Не — отсече Джетмир. — Предвид случилото се през последните дни би трябвало да разбереш защо Дино не изгаря от желание да се срещне с теб. Не и без да изложиш предварително проблема. Не и без да те изслушам и да дам одобрение. Не се съмнявам, че предвид обстоятелствата вие бихте процедирали по същия начин. Неслучайно имаш служители. Дино също.

— Кажи му, че не ние започнахме да избиваме хората ви — отвърна Грегъри. — Предполагам, че не вие сте започнали да избивате и нашите момчета. Попитай го как възприема подобна теория.

— Ами ако не я възприеме?

— Попитай го какво означава.

— И какво означава?

— Мисля, че казах достатъчно. Останалото ще споделя единствено с Дино. Сега настоявам за среща с него.

— Кой тогава е убил хората ни? И твоите. Искаш да кажеш, че трета страна е действала едновременно и срещу нас, и срещу вас?

Грегъри не отговори.

— Да или не? — настоя Джетмир. — Вярваш ли, че е имало външна намеса?