Ли Чайлд - Едно на милион

Мария Шевик изпържи яйца, после и бекон, сложи филийки в тостера, приготви втора кана кафе. Арън донесе стола от тоалетката в спалнята. Мария беше права. Към края си закуската се превърна в нещо почти като празненство. Аби разказа виц за мъж, болен от рак. Ричър не бе сигурен как ще го приемат Шевик. Актьорският инстинкт на Аби обаче не я подведе. След секунда мълчание Арън и Мария избухнаха в толкова силен смях, че раменете им се разтресоха. Двамата сякаш изпитваха невероятно облекчение, сякаш изживяваха катарзис. Мария плесна с длан по масата и разля кафето си, а Арън затропа с крака по пода и удари коляното си отново.

Ричър забеляза, че слънцето вече изгрява. Небето посивя, а после поруменя. Дворът отзад започна да добива очертания. От сумрака се появиха неясни форми. Оградата. Извивките на съседния покрив, покрит с битум.

— Кой живее там? — попита Ричър. — Чий двор прекосихме?

— Всъщност това е жената, която ни каза за Фисник — отвърна Арън. — Тя ни разказа една история за братовчеда на съпругата на племенника на другите ѝ съседи, който взел пари от гангстер в някакъв бар. Имам чувството, че е ходила там, за да го види с очите си. Може дори за да се срещне лично с него. Изведнъж си оправи колата, а няма никакви доходи.

Мария свари трета кана кафе. Какво пък толкова, помисли си Ричър. Слънцето вече се издигаше над хоризонта. Ричър не помръдна от мястото си и продължи да пие кафе. В един момент неизвестно как разговорът се върна към парите и изведнъж всички осъзнаха, че часовникът неумолимо отброява минутите. Краят на работния ден наближаваше.

— Болницата приема пари в брой и през нощта, нали? — попита Ричър. — Краят на работния ден засяга единствено банковите преводи. Ако касите са отворени, можете да внесете парите и миг преди да качат дъщеря ви в отделението.

— Но откъде ще ги вземем? — попита Арън. — Единайсет хиляди са много пари.

— Да не губим надежда — отвърна Ричър.

Двамата с Аби си тръгнаха по пътя, по който бяха дошли. Този път с празни ръце и по светло, но от това задачата им не стана по-лесна, макар че вървяха по-бързо. Оградата отново ги затрудни, а вратичката в предния двор проскърца все така шумно.

Колата им бе изчезнала.

Черният крайслер с ниския покрив и високата линия на вратите, с малките прозорци и заключения багажник беше изчезнал. Мястото му до бордюра бе празно.

— Онзи тип се е измъкнал — каза Аби.

— Не мисля, че е възможно — отвърна Ричър.

— Какво се е случило тогава?

— Грешката е моя — каза Ричър. — Не прецених правилно каква реакция можем да очакваме. Жената е погледнала през прозореца, видяла е гангстерски автомобил и не се е уплашила. Позвънила е на самите гангстери. Може би им е задължена. Може това да е част от сделката ѝ с Фисник. Когато са поправили колата ѝ. Те твърдят, че имат очи навсякъде. Може би го правят именно по този начин. Тя им е звъннала, те са дошли и са огледали колата…

— Дали са отворили багажника?

— Трябва да приемем, че са го направили. Трябва да приемем и че онзи е жив. А това излага Бартън и Хоган на голяма опасност. Сигурно още спят. Трябва да им звъннем.

— Ако спят, телефоните им са изключени.

— Опитай се да се свържеш все пак.

Тя се опита. Телефоните им бяха изключени.

— Онзи човек, който говореше различни езици… — започна Ричър. — Взе ли неговия номер?

— Вантреска?

— Да.

— Не.

— Добре, тръгваме пеша — каза Ричър. — Нямаме друг избор. Дребничка брюнетка и голям и грозен мъж. Посред бял ден. А онези имат очи навсякъде. Вероятно не ни очаква приятна разходка в парка. Вероятно ни очаква второто опасно нещо, което ще направиш този ден.

— Ще се върнем в дома на Франк Бартън, така ли?

— Трябва да ги предупредим.

— Ще продължа да звъня по телефона. Но те няма да станат преди десет. Знаеш как е… Започват да свирят в полунощ, а после спят до обед.

— Чакай малко! — възкликна Ричър. — Можем да се свържем с Вантреска. Той спомена, че има разрешително за частен детектив и телефонът му е вписан във всички указатели.

Аби влезе в интернет, въведе името му в търсачката и даде съответната команда.

— Открих го! — възкликна тя след малко. После добави: — Виждам само стационарен телефон. Може да е в офиса.

— Опитай все пак.

Аби включи телефона на високоговорител и го задържа върху отворената си длан. Чуха няколко позвънявания, после нещо прещрака, сякаш обаждането бе прехвърлено на друг номер.

— Може би прехвърля обаждането в дома му — предположи Аби.