Ли Чайлд - Едно на милион

Мъжът със схванатия врат каза:

— Ще ни заподозрат. Ще искат да разберат как сме се озовали тук, защо си ни пуснал.

— Съгласен съм. Не е лесно за обяснение.

— Това е проблемът. Ще предположат, че сме дали нещо в замяна.

— Кажете им истината.

— Ще е равно на самоубийство.

— Или част от истината — уточни Ричър. — Добре подбрана и добре редактирана. Но в самата си същност — истина. Кажете им, че докато сте наблюдавали къщата, една жена е излязла с голяма чанта, качила се е в колата си и вие сте я проследили до тук. Дайте им който и да било адрес в този квартал. Кажете им, че сте решили, че щом Грегъри ви е възложил да наблюдавате къщата, несъмнено ще иска да узнае къде се крие изчезналата ѝ обитателка. Ще ви потупат по рамото и ще ви дадат червена точка за проявената инициатива.

— Без да споменаваме за теб? — попита шофьорът.

— Така ще е по-безопасно.

Двамата украинци се спогледаха отново. Търсеха пропуски в тази история.

И не ги откриха. Обърнаха се и погледнаха Ричър. Отново видяха да държи пистолета в едната ръка и ключа за колата в другата.

— Откъде според вас някой по-съобразителен човек би започнал издирването на Макс Труленко?

Двамата се обърнаха напред и се спогледаха отново. Продължаваха да се страхуват, но едновременно с това набираха смелост, сякаш започваха да се убеждават в правотата на думите му. В края на краищата никой не искаше от тях да издадат факти и информация. Не и от хора, които стоят толкова ниско в организацията на Грегъри. Защото никой не им предоставяше факти и информация. От тях се искаше само мнение. Нищо повече. Откъде някой по-съобразителен човек би започнал издирването на Макс Труленко? Чисто хипотетично, чисто спекулативно. Коментар от трета страна. В хода на любезен разговор. Това, разбира се, би трябвало да ги поласкае. Все пак те се намираха на дъното на йерархията, а сега ги питаха за мнението им.

Ричър наблюдаваше процеса. Забеляза нарастващата смелост. Забеляза стиснатите челюсти, дълбокия дъх, изпълването на дробовете… Видя готовност за разговор, буквално и преносно. Но и за още нещо. Нещо лошо. Нов разговор. Щура идея. Разбираше какво се върти в главите им. Вината бе изцяло негова. Изцяло. Заради абсурдния избор. Онзи тип беше прав. И заради въпроса за capo . Защото capo di tutti capi несъмнено всяваше страх. Понеже налагаше ужасни наказания. И заради щастливия край на измислената история. Потупването по рамото и червената точка. Така не се говори на разочаровани, но амбициозни хора. Защото ги кара да се замислят. Потупването по рамото и червената точка са нещо хубаво, но повишението в организацията е още по-хубаво. След осем дълги години щяха да се отърват най-сетне от стоенето в колата и следенето на врати. Искаха да се изкачат нагоре по стълбицата. А за целта бе необходимо нещо повече от проследяването на някакво момиче до някакъв адрес. Затова искаха да направят голям удар.

Като например залавянето на Арън Шевик. Не се съмняваха, че той е човекът на задната седалка. И те като всички останали бяха получили съобщението. Описанието и снимката. Не се бяха интересували кой е той. За разлика от повечето хора. Повечето хора щяха да попитат: Кой си ти, по дяволите? Какво искаш? Но те не бяха проявили никакво любопитство. Защото вече знаеха. Той беше човекът, за когото предупреждаваха есемесите. Следователно бе важен. Следователно бе голям удар. Оттук и щурите идеи.

Вината беше негова.

Не го правете, помисли си Ричър.

— Не го правете — изрече на глас Ричър.

— Какво да не правим? — попита шофьорът.

— Нещо глупаво.

Двамата се сепнаха за миг. Ричър предположи, че ще му кажат нещо и това ще бъде истина. Защото е много трудно да се координира една лъжа с няколко безмълвни погледа. Щяха да му пробутат нещо, което да им послужи за стръв. Нещо, което изисква няколко секунди обмисляне и внимателно формулиране на следващия въпрос. Нещо, което да ангажира Ричър. За да им даде време да се нахвърлят върху него. Мъжът със схванатия врат щеше да се извърти, да скочи и да притисне с гърди дясната ръка на Ричър, докато шофьорът щеше да се пресегне над седалката и да атакува незащитената му глава. С мобилния си телефон, или по-точно, с ръба на мобилния си телефон, ако имаше достатъчно ум, без да се притеснява, че ще счупи този скъп електронен уред. Както постъпват хората, чийто живот зависи от това.

Не го правете, помисли си Ричър.

А на глас попита:

— Къде бихте потърсили Макс Труленко?