Ли Чайлд - Едно на милион

Проституцията също носеше добри доходи, най-вече благодарение на това, което Грегъри наричаше „присъщо предимство“. Украинските момичета бяха много красиви. Повечето бяха високи, слаби и руси, много руси. В родината си нямаха никаква перспектива. Там не ги очакваше нищо друго освен усилен труд до края на дните им. Без модни дрехи, без луксозни апартаменти, без мерцедеси. И те го знаеха. Затова с радост идваха в Америка. Разбираха, че бюрократичният процес е сложен и скъп. Те знаеха, че трябва да се отплатят на онези, които им помагат, и се стараеха да го направят колкото се може по-бързо. Преди да продължат към светлото бъдеще, което щеше да им донесе модни дрехи, луксозни апартаменти и мерцедеси. Обещаваха им то да настъпи много скоро. Но първо трябваше да поработят известно време. И след това щяха да получат достъп до всички тези бленувани неща. Но не биваше да се притесняват. Системата работеше безотказно. Всичко бе добре организирано. Момичетата знаеха, че ще получат приятна работа и ще общуват с много хора. Нещо като връзки с обществеността. И тази работа ще им донесе удоволствие. Може би дори възможност да се запознаят с подходящия мъж.

Момичетата биваха оценявани още с пристигането. Не че някое от тях бе грозно. Грегъри имаше огромен избор. В Украйна имаше поне сто хиляди момичета, готови мигом да се качат на самолета. Всичките бяха млади, свежи, очарователни… Изглеждаше учудващо, но най-високо не се ценяха най-младите. Не, те определено не бяха най-търсената стока на този пазар. Разбира се, че има достатъчно мъже, които желаят да бъдат с момичета, по-малки от внучките им, но опитът показваше, че богатите клиенти намират подобно изживяване за неособено привлекателно, дори за леко противно. Опитът показваше, че те предпочитат малко по-възрастни жени — около двайсет и седем или двайсет и осем, с изискана външност и светско поведение, на прага на зрелостта, може би с една-две бръчици около устните, за да не се чувстват въпросните мъже като педофили. Така те можеха да представят жената до себе си като колежка, като изгряваща звезда в компанията дори, която търси съвет или повишение. И тя можеше да ги получи, стига да изиграе правилно картите си.

Такава жена оставаше в ролята си около пет години. Така и не стигаше до модните дрехи, луксозните апартаменти и мерцедесите. Понякога дори не успяваше да изплати дълга си. Защото никоя от тях не се замисляше за лихвите, които се трупаха върху него. Понякога такава жена можеше да изкара още пет години. Ако възрастта ѝ понасяше добре, преместваха снимката ѝ на страницата с „по-зрели“ предложения, ако ли възрастта не ѝ понасяше добре, цената ѝ падаше с двеста долара на час и тя продължаваше да обслужва клиенти, докато можеше. След това сваляха снимката ѝ от сайта и я изпращаха в някой от многобройните салони за масаж, където най-краткият ангажимент продължаваше двайсет минути и където тя обличаше престилка на медицинска сестра (но в доста разголен вариант), слагаше латексови ръкавици и се трудеше по шестнайсет часа дневно.

Всеки такъв салон се ръководеше от управител, подпомаган в своята дейност от заместник-управител. Подобно на жените, които работеха под тяхно ръководство, и те не блестяха с кой знае какво. Но пък работата им бе елементарна. Имаха само три задачи. Да осигуряват определен седмичен приход. Да поддържат ентусиазма сред служителките. Да поддържат реда сред клиентите. Това беше. Подобна длъжностна характеристика привличаше определен тип кандидати. Достатъчно безскрупулни, за да осигуряват нужния доход, достатъчно корави, за да сплашват клиентите в случай на необходимост, и достатъчно извратени, за да се забавляват с персонала.

В един салон за масажи, разположен на две преки западно от Сентър Стрийт, работеха Богдан и Артьом. Първият беше шефът, вторият — неговият заместник. Денят вървеше чудесно дотук. Бяха получили съобщение с описанието на мъж, за когото да се оглеждат. Кратко описание, посветено най-вече на ръста и теглото, които се оказаха впечатляващи. Богдан и Артьом огледаха клиентите. Сред тях нямаше никой, който да съответства на описанието. Но пък имаше доста мъже. Дотук всички се държаха добре. Всички изглеждаха доволни. Персоналът също не създаваше проблеми, с изключение на онази дреболия сутринта, когато една от по-възрастните служителки закъсня за работа и не се извини достатъчно усърдно. Предложиха ѝ няколко вида наказание. Тя си избра кожена нагайка след края на смяната. Богдан щеше да наложи наказанието, а Артьом щеше да го заснеме на видео. Час по-късно щяха да го качат на порносайтовете, които украинците контролираха. И до сутринта щяха да изкарат няколко долара. Щяха само да спечелят от случилото се. Дотук всичко вървеше чудесно.