Лоуренс Блок - Убийства по списък

— Ти не гласуваш, нали, гражданино Келър? Защото си мислех, че набират съдебните заседатели по избирателните списъци.

— Преди беше така и сигурно затова не са ме призовавали досега. Но вече използват и други списъци — от службата за автомобилна регистрация, от телефонната компания и кой знае още откъде.

— Ти нямаш кола. И телефонът ти не е в указателя.

— Но имам шофьорска книжка. А и те не използват данните от месечните телефонни сметки, нито указателя. Слушай, какво значение има как са ме намерили? Получих известие и в понеделник сутринта трябва да се явя.

— Днес е петък.

— Да.

— Не можеш ли да получиш отсрочка?

— Можех, ако я бях поискал, когато получих известието. Но реших, че мога да отметна тази задача, защото напоследък работата е в застой, и не го направих.

— Няма ли да те освободят?

— На какво основание? Преди непрекъснато освобождаваха. Да речем, ако си адвокат или пък имаш собствен бизнес. Сега само ако кажеш, че си бременна, но даже не съм убеден, че и това минава.

— И бездруго не биха ти повярвали.

— В днешно време никой не се измъква. Преди два месеца кметът беше съдебен заседател. Помниш ли?

— Четох нещо такова.

— Сигурно е можело да бъде освободен. За бога, та той е кмет, може да прави каквото си поиска. Но вероятно е решил, че е добре за репутацията му. Представи си, че си подсъдим. Поглеждаш към банките на съдебните заседатели и там седи кметът.

— Моментално ще се призная за виновна.

— Сигурно и аз. Иска ми се да можех да поема тази поръчка. Знаеш ли кое е смешното? Реших да се явя като съдебен заседател, защото така ще имам какво да правя. А сега имам какво да правя и не мога да го направя.

— Поръчката си струва, Келър.

— Разкажи ми.

Беше в Балтимор. Със самолет дотам се стигаше за по-малко от час, а с влак — за по-малко от три часа. По принцип влакът беше по-удобен, а и като се включеше пътуването с такси до и от летищата, излизаше почти същото. Освен това не се налагаше да показваш лична карта, за да се качиш във влака, и можеше да платиш в брой, без да предизвикаш повдигане на вежди, камо ли да събереш тълпа от охранители. След като отчете всички фактори, Келър реши, че влаковете определено имат предимство.

В Балтимор имаше един район, наречен Фелс Пойнт — колоритен емигрантски квартал, който беше започнал да привлича туристи и местни с възможностите за интересни покупки, които предлагаше. И…

— Ти кимаш — каза Дот. — Познаваш ли квартала? Кога изобщо си ходил в Балтимор?

— Един-два пъти преди години, но съвсем за кратко. За Фелс Пойнт знам от телевизията. Има една кримка, в която действието се развива в Балтимор.

— Сещам се. Не я ли спряха?

— Повтарят я. Пет вечери в седмицата по „Корт ТВ“.

— Често ли гледаш „Корт ТВ“, Келър? Подготвяш се за службата като съдебен заседател? Както и да е.

Тя обясни, че във Фелс Пойнт се вихрели обичайните конфликти за квартал в преходен период — едната фракция се опитвала да обяви всяка бензиностанция и сергия за хотдог за забележителност, докато другата искала да срине всичко до основи и да изгради модерни жилищни сгради и шикозни ресторанти. Някаква жена на име Ирен Макнамара вдигала голяма дандания за или против модернизирането и някой от срещуположната страна стигнал до извода, че на всяка цена трябва да й се затвори устата.

Въпреки че на заседанията на градоустройствената комисия често имало викове и разправии и на пресконференциите се изричали доста груби думи, до този момент не се беше стигало до насилие. Така че нямало причина Макнамара да бъде нащрек.

Келър обмисли предложението и попита:

— Сигурна ли си, че не са се обаждали на друг?

— Ние сме първите.

— Какво им каза?

— Че е по-добре Макнамара да не купува дългосвирещи плочи, защото поемаме случая.

— Така ли се изрази?

— Разбира се, че не, Келър. Само го вметнах, за да ти разведря деня.

— Днес е петък.

— Е, ще се опитам да измисля нещо и за събота. В „Рийдърс Дайджест“ има рубрика „Как да се изразяваме по-интересно“. Мога да заимствам идеи от нея.

— Имам предвид, че днес е петък. Мога да замина за Балтимор тази вечер и ще имам на разположение събота и неделя.

— Хващаш обратния влак в неделя вечерта и рано-рано в понеделник си готов да изпълниш гражданския си дълг.

— Това си мислех.

— Никакви дългосвирещи плочи и неузрели банани за Макнамара. Не знам, Келър. Хем ми харесва, хем не ми харесва, ако разбираш какво искам да кажа.