Лоуренс Блок - Убийства по списък

— Келър, знам какво казаха.

— Добре.

— Бързал си заради странните неща, които се случват напоследък, и защото сянката на Роджър винаги дебне зад ъгъла. От една страна, си абсолютно прав, ти свърши каквото се искаше от теб, но трябва да се замислиш за нещо друго, което няма нищо общо с клиента.

— Какво е то?

— По принцип не бързаш. Отделяш поне два-три дена. Понякога седмица, понякога повече.

— И?

— Защо?

— Защо бързах? Ти току-що ми каза защо съм бързал.

Тя поклати глава.

— Имах предвид защо не бързаш. Да ти призная, понякога за хората в тила това е доста изнервящо. Ти не просто не бързаш, а протакаш.

— Протакам?

— Вероятно не го правиш, но от разстояние изглежда така. И не само защото си намерил хубаво местенце за закуска или защото в мотела има Ейч Би О. Не бързаш, за да си сигурен, че ще свършиш работата както трябва.

Тя продължи да бърбори и той се усети, че кима с глава. Схвана. Заради прибързаните му действия Мъри се досети накъде отиват нещата и затова си потърси пистолета. Ако чекмеджето беше отворено, ако Мъри беше малко по-бърз или Келър — малко по-бавен…

— Не казвам, че има за какво да се притесняваш — рече Дот. — Всичко приключи и ти се измъкна жив и здрав. Но може би ще искаш да помислиш над това.

— Ще помисля, независимо дали ми се иска.

— Надявам се. Келър?

— Какво?

— Играеш си с палеца си.

— Така ли?

— Онзи, смешният. Забравих как го наричаше.

— Палец на убиец.

— Търкаш го, криеш го зад другите пръсти.

— Просто тик — оправда се той.

— Е, поне не го въртиш. Слушай, защо не живнеш, а? Нищо лошо не се е случило. Отиде и се върна още на същия ден и ако го погледнеш от определен ъгъл, почасовата ти надница направо удари тавана.

— Така е.

— Но?

— Мислех си за Елууд Мъри.

— Никога не мисли за тях, Келър.

— Почти никога не го правя. Мъри обаче беше убит без никаква причина.

Тя поклати глава.

— Винаги има причина. Ядосал е някого. После е оправил нещата, но колко дълго щеше да се задържи така? Колко време щеше да мине, преди да изкара от релси някой друг и този друг да вдигне телефона?

— Той действително имаше вид на човек, който нервира хората.

— Ето.

— Сигурно трябва да се радвам, че ме позна по гласа — каза Дот. — Напоследък не си го чувал кой знае колко, нали?

— Така мисля.

— Отказах две-три поръчки, защото намирисваха. Но тази има аромат на сутрешно кафе и определено сме първите, на които са се обадили, така че няма да се налага да си постоянно нащрек. Защо не хванеш влака да ти разкажа?

— Чакай малко. — Келър остави слушалката и когато я вдигна отново, каза: — Съжалявам, водата вреше.

— Чух свистене. Добре че ми каза какво е. За миг помислих, че при теб има въздушно нападение.

— Не, просто чаша чай.

— Не знаех, че си такъв домошар. Да не би във фурната ти да се мъдри някое суфле?

— Суфле?

— Няма значение. Излей чая в мивката и ми ела на гости. Ще ти дам колкото искаш чай… Келър? Къде отиде?

— Тук съм. Става въпрос за извън града, нали?

— В Уайт Плейнс. Както винаги. Малко по-малко от четирийсет минути с влак. Сега припомни ли си?

— Но поръчката е извън града.

— Да, разбира се. Не бих ти уредила ангажимент в града, който наричаш свой дом. Веднъж вече пробвахме, помниш ли?

— Помня. Работата е там, че не мога да напускам града.

— Не можеш да напускаш града?

— Да, за известно време.

— Какъв е проблемът? Да не би да имаш гривна на глезена за домашен арест? Получаваш електрически удар, ако излезеш от жилището си?

— Трябва да остана в Ню Йорк, Дот.

— Не можеш да вземеш влак до Уайт Плейнс?

— Това мога — призна той. — Поне днес. Но не мога да поема поръчка извън града.

— За известно време казваш.

— Точно така.

— Колко дълго е това между другото? Ден? Седмица? Месец?

— Не знам.

— Изпий си чая. Може да те ободри. После хвани следващия влак и ела да поговорим.

— Мисля, че схванах, а може и да не съм. Реших, че има аукцион на марки, който не можеш да изпуснеш. Появила се е марка, която на всяка цена трябва да купиш.

— Дот, за бога!

— Какво?

— Това е хоби. Няма да обърна гръб на работата, за да отида на аукцион на марки.

— Няма?

— Естествено, че не.

— Дори и заради марка, която ти трябва за колекцията?

— Има хиляди марки, които ми трябват за колекцията. Толкова много, че изобщо не съм опрял до конкретен аукцион.

— А ако има определена марка, която непременно трябва да притежаваш? Но предполагам, че нещата не стоят така.