Лоуренс Блок - Убийства по списък

— За някои колекционери може би, но не и за мен. Във всеки случай напоследък не отделям много време на марките.

— Нима?

— Не бих казал, че съм изгубил интерес, но е на приливи и отливи. Абониран съм за няколко списания и един седмичен вестник и понякога ги изчитам от корица до корица, но напоследък даже не съм ги поглеждал. Двама търговци ми пращат селекции за подбор и се занимавам с тях, но това е единственото нещо по колекцията, което правя в последно време. Други търговци ми изпращат ценоразписи и каталози за аукциони, но ги изхвърлям, без да ги погледна.

— Срамота.

— Не, това е по-скоро почивка. Притеснявах се, че марките ще се окажат краткотрайно увлечение, но астроложката каза да не се тревожа.

— Пак си бил при астроложката?

— Обаждам й се, ако нещо ме притеснява. Тя поглежда набързо хороскопа ми и казва дали периодът е опасен за мен или ми отговаря на конкретен въпрос.

— Този път си я питал за марките.

— И тя каза, че интересът ми ще е като времето.

— Облачно с възможни превалявания.

— Горещо единия ден и студено на следващия. Променливо, но няма от какво да се притеснявам. Хубавото на колекционирането на марки е, че можеш да го зарежеш за колкото си искаш време и да го подхванеш отново оттам, където си го оставил. Не е като градина, която трябва редовно да почистваш от плевели.

— Знам, плевелите са по-досадни и от комшиите.

— Или като виртуален аквариум, в който рибките измират.

— Непокварен аквариум? В сравнение с какво, Келър? Някой порочен?

— Виртуален — повтори той. — Виртуален аквариум.

— Какво е това, по дяволите?

— Нещо, което можеш да си сложиш на компютъра. Инсталираш го и екранът изглежда като аквариум с растения, гупи и всичко останало. Можеш да добавяш други видове рибки…

— Как?

— Сигурно като натиснеш съответните бутони. Работата е там, че е като истински аквариум, защото, ако забравиш да нахраниш рибките, те умират.

— Умират?

— Точно така.

— Как може да умрат, Келър? Първо на първо, те не са истински, нали?

— Виртуални са.

— Какво означава това? Че са образи на екрана, нали така? Като телевизионна програма.

— Нещо такова.

— Значи плуват на екрана ти. И ако не ги нахраниш, какво става? Обръщат коремчета?

— Явно.

— Ти имаш ли такива рибки, Келър?

— Естествено, че не. Нямам компютър.

— Не съм и мислела, че имаш.

— Не искам компютър. Но и да имах, нямаше да си сложа виртуален аквариум.

— Тогава откъде знаеш толкова много за тях?

— Не знам почти нищо. Просто четох една статия.

— Не във филателно списание.

— Не, разбира се, че не.

— Щом не е заради марките, тогава какво е? Жена? Келър, пак ли се виждаш с онова момиче?

— Кое момиче?

— Предполагам, че това означава „не“, нали? Черното, онова, което не иска да вечеря. Ще се сетя за името, ако се напрегна малко.

— Маги.

— Вече не се налага да се напрягам.

— Тя не е черна. Облича се в черно.

— Кажи-речи същото.

— Както и да е. Не се виждам с нея. Нито пък с друга.

— Сигурно така е по-добре — отвърна Дот. — Знаеш ли какво? Предавам се. Опитвах се да отгатна защо не можеш да напуснеш Ню Йорк, а се забих в разговор за марки, който премина в разговор за рибки, и не изгарям от желание да разбера какво ще последва. Така че нека те попитам онова, което вероятно трябваше да те попитам още по телефона. Защо не можеш да напуснеш Ню Йорк?

Той й каза.

Тя се ококори.

— Съдебен заседател? Ти, Келър? Ти трябва да си съдебен заседател?

— Трябва да се явя. Дали наистина ще стана, е друг въпрос.

— Мнозина са звани, а малцина — избрани. Но как, за бога, те призоваха?

— Нямам представа.

— Искам да кажа, че съдебната система не би следвало да ползва хора като теб, нали?

— Хора като мен?

— Хора, които правят това, което ти правиш.

— Не и ако ги хванат — потвърди той. — Доколкото знам, не можеш да си съдебен заседател, ако си съден за углавно престъпление. Но аз никога не съм бил обвиняван в углавно престъпление или в каквото и да било друго. Никога не са ме арестували, Дот.

— Това е добре.

— Това е добре — повтори той. — За света аз съм примерен гражданин.

— Гражданинът Келър.

— И действително съм такъв. Не крада от магазини, не употребявам и не продавам наркотици, не разбивам магазини за алкохол, не ограбвам хора. Не лишавам таксиметровите шофьори от бакшиши и не се возя без билет в метрото.

— А пресичането на червено?

— Това дори не е дребно престъпление. Нарушение е, но така или иначе не са ме призовавали в съда за подобно нещо. Имам професия, която… е, знаем каква е. Но никой друг не знае за нея, така че тя няма да ми попречи да бъда съдебен заседател.