Лоуренс Блок - Убийства по списък

— Резервацията ви — отговори мъжът. — Изглежда е анулирана.

— Сигурно има грешка.

— Няма проблем, мога да я възстановя. Искам да кажа, че разполагаме с коли и вие сте тук.

— Добре.

— Само ще… О, тук има бележка. Трябва да се обадите в офиса си.

— В моя офис?

— Така пише. Да продължа ли?

Келър му каза да изчака. Намери обществен телефон и се обади в собствения си апартамент в Ню Йорк. Докато звънеше, го споходи зловещото усещане, че обаждането му ще получи отговор и ще чуе собствения си глас. Той поклати глава, развеселен от мислите си. И действително чу собствения си глас, който го прикани да остави съобщение. Разбира се, беше телефонният секретар, но му трябваше част от секундата да го осъзнае и едва не изпусна слушалката.

Нямаше съобщения.

Прекъсна връзката и се обади на Дот в Уайт Плейнс. Тя вдигна още след първото позвъняване.

— Добре. Получи се. Мислех си да ги накарам да те извикат. „Господин Келър, господин Джон Келър, моля, вдигнете белия телефон.“ Но искаме ли името ти да прозвучи на всеослушание по високоговорителя?

— Не мисля.

— И дали изобщо щеше да го чуеш? Помислих си: „Той ще мине през летището като куршум. Няма да спира в зоната за багажа и веднага щом вземе колата под наем, ще изчезне. И, о, бинго!“.

— Значи ти си се обадила в „Авис“.

— Обадих се на всички. Спомних си името от шофьорската книжка и кредитната карта, но ако си решил да ползваш друго? Както и да е. „Авис“ имаха резервация на това име и казаха, че ще се погрижат да получиш съобщението. И си удържаха на думата. Получи се.

— Не съвсем. Анулирали са резервацията ми.

— Аз анулирах резервацията ти. Нямаш нужда от кола, защото никъде няма да ходиш, освен да вземеш следващия полет до Ню Йорк.

— О?

— Преди три часа, докато си бил къде? Над Илинойс? Или Айова?

— Все тая.

— Докато си изтърпявал лека турбуленция на височина десет хиляди метра, двама униформени са правели напразни усилия да съживят Хек Палмиери, който увил колан около врата си, затиснал свободния край с вратата на дрешника и ритнал стола, на който се бил покачил. Познай какво му се е случило.

— Умрял е?

— Заради нашите грехове или по-вероятно заради собствените си. Но така или иначе няма какво да правиш там. От друга страна, кой казва, че трябва да направиш обратен завой? Бас ловя, че можеш да намериш кола под наем.

— Бяха готови да ми възстановят резервацията.

— Ами, възползвай се, ако искаш. Обядвай, разгледай забележителностите. Къде си, в Ориндж Каунти? Отиди да видиш някой републиканец.

— Мисля, че ще се прибера.

— Хубав начин да избегнеш часовата разлика — отбеляза Келър. — Върнах се, откъдето тръгнах, преди да я усетя.

— Как бяха полетите?

— Добре. Безсмислени, но иначе добре.

Двамата бяха на предната веранда на голямата къща на „Тонтън Плейс“. Седяха в градински столове, а на масата между тях имаше кана студен чай. Денят беше топъл — по-топъл отколкото в Южна Калифорния. Естествено, той така и не усети температурата там, защото не си подаде носа извън оборудваното с климатици летище.

— Не съвсем безсмислени — отвърна Дот. — Клиентът плати аванс и ще го задържим.

— Надявам се.

— Обади се да отмени поръчката, но по това време самолетът ти вече пътуваше към Калифорния. Спомена нещо за връщане на сумата, но аз му казах, че има да чака.

— Връщане!

— Само се пробва, Келър. Веднага клекна.

— Трябва да плати цялата сума.

— Как си го представяш?

— Е, човекът е мъртъв, нали така?

— Благодарение на собствената си ръка. По-точно на собствения си колан. Какво общо имаш ти?

— Какво общо имах с Клинджър? Или с Петросян?

— Мир на праха им — каза Дот, — но това е нашата малка тайна, нали помниш? Клиентите смятат, че ти си им показал вратата и си ги изпратил да си ходят по живо, по здраво. В случая с Палмиери ти си бил във въздуха, когато той е решил да пробва издръжливостта на лента от волска кожа, широка два сантиметра и половина. Не ме гледай така. Изобщо не знам какъв колан е използвал. Въпросът е, че не си бил наблизо. Как клиентът да реши, че е твое дело?

— Заради онова, което ми каза последния път. Че имам силна мисъл.

— О, добре. Ще грабна телефона и ще му пробутам тази идея. Ще му кажа: „Моят човек си затвори очите и се съсредоточи, затова твоят човек е решил да се обеси. Самоубийство е, но ние помагаме“. Как може да каже „не“?

— Клиентът поръчва убийство — упорито продължи Келър — и в следващия момент се разбира, че човекът е мъртъв.