Микки Спиллейн - Ловци на момичета

Глупав въпрос. Отново затворих очи.

— Оставихме те тук в болницата.

— Хайде да не ми правите повече услуги.

— Не се тревожи. Ти си под социално попечителство. Регистриран си като отявлен алкохолик, при това буйстващ. Така че, ако си наистина внимателен, може и да ги убедиш да те пуснат отново на улицата. Макар че аз дълбоко се съмнявам. Капитан Чеймбърс те притиска здраво.

— Да върви по дяволите.

— Той не е единственият.

— Е, и кои са другите? — Гласът ми беше пресипнал и стържещ, едва се чуваше.

— Окръжният прокурор, неговият помощник и някои хора с неясна самоличност, но от по-висши кръгове, проявяват подчертан интерес към сведенията, които можеш да дадеш.

— И те да вървят по дяволите.

— Това може да се окаже полезно, за да те измъкнем оттук.

— Глупости. За първи път от толкова време съм на легло. Тук ми харесва.

— Майк. — Гласът му се беше променил. Сега в него прозвуча нотка, която нямаше нищо общо с лекаря професионалист при леглото на болен. Беше тревожна и напрегната, ето защо аз си позволих да отворя очи и да го погледна.

— Не ми харесва това, което става с Пат.

— Бияч.

— Хубава дума, но не му я прикачвай. Тук здравенякът си ти. Изобщо не приличаш на него.

— Той е издръжлив.

— Да, в определен смисъл. Истински професионалист. Добре обучен и може да върши някои неща, които не са по силите на повечето хора. За разлика от тях той е полицай. Пат е едно нормално човешко същество с емоции. Или поне беше. Запознах се с него, след като ти се пропи. Бях свидетел как ден след ден Пат си променя характера. Причината беше самият ти и онова, което си сторил на Велда.

Пак това име. В една секунда изживях всички онези дни, в които то беше живо и с мен. Тя беше страхотна, истинска Валкирия, с коси, черни като нощта.

— Че на него какво му бърка?

— Казва, че тя е била и негова приятелка.

С мъка, съвсем бавно аз отворих очи.

— А ти знаеш ли какво беше тя за мен?

— Да, струва ми се.

— Добре.

— Не е изключено и той да е бил влюбен в нея — каза Лари.

Нямах сили да се изсмея така, както ми се искаше.

— Тя беше влюбена в мен, док.

— И въпреки това той може да е бил влюбен в нея. Вероятно изобщо не си го осъзнал, но аз останах с такова впечатление. Както знаеш, той и досега си е ерген.

— Ами. Влюбен е единствено в работата си. Познавам го.

— Така ли?

Върнах се в мислите си към изминалата нощ и не успях да сдържа усмивката, която се опитваше да изпълзи на устните ми.

— Може би не, док, може би не. Но това е много интересно хрумване. И обяснява куп неща.

— Сега той е по петите ти. Характерът му, цялото му същество е претърпяло невероятна промяна. И в центъра на всичко това си ти. До този момент той никога не е имал възможност да те спипа и да те накара да си платиш за онова, което се е случило. Сега си в ръцете му и така здравата си я загазил, че, повярвай ми, ще ти го върне тъпкано.

— Това е войнишки разговор, док.

— И аз съм бил в същата война, приятелю.

Отново отправих поглед към него. Лицето му беше изнурено, очите — изпитателни и сериозни.

— И какво се очаква от мен да направя?

— Той никога не ми е казвал, а и аз не съм си разрешавал да засягам този въпрос, но тъй като съм по-скоро негов приятел, отколкото твой, той ме интересува повече.

— Тъпи обноски като за болен, док.

— Може, но той ми е приятел.

— Едно време беше и мой.

— Но вече не е.

— Е, и?

— Какво можеш да очакваш от един пълен алкохолик, при това буйстващ?

За първи път той се разсмя истински.

— Разбрах, че едно време си тежал към 103 кила.

— Там някъде.

— А сега си смъкнал на 76, обезводнен, недохранен. Скитник, нали така?

— Няма защо да ми напомняш.

— Въпросът не е в това. Ти загуби.

— Не, не съм.

— О?

— Докторите не разговарят сериозно с един буйстващ алкохолик. Зная добре какъв бях. Но сега имам избор на думи, ако можеш да го усетиш.

Той се засмя отново.

— Бях. Отбелязах го.

— Тогава говори.

— Добре. Сега си един пропаднал тип. Вече нищо не ти е останало. Физически, имам предвид. Станало е нещо и ти си се опитал да се удавиш в алкохол.

— Аз съм слаб човек.

— Ами, просто комплекс за вина. Било е нещо, с което не си успял да се справиш. Случва се и с най-коравите типове, които съм виждал. Успяват да държат всичко в ръцете си, докато се случи непоправимото и с тях е свършено. Окончателно.

— Както стана с мен.

— Да.

— Продължавай.

— Ти беше един пияница.