Микки Спиллейн - Ловци на момичета

— Този Арт Рикърби не би ли могъл да…

— Той е обзет от една-единствена мисъл — да спипа убиеца на Ричи Коул.

— Не ми се струва много вероятно. Той е опитен федерален агент.

— И какво от това? Когато нещо те засяга лично, патриотизмът за известно време може да остане на заден план. Има много други агенти. Той иска убиеца и знае, че накрая аз ще се добера до него. Както Велда представлява ключ към едно нещо, аз съм ключ към друго. Те смятат, че ще успея да стигна до онова, което ми е оставил Ричи Коул. Сега вече знам какво е то. Ти също, нали?

— Да — каза Хай. — Скривалището на Велда, където и да е тя.

— Точно. Те нямат представа дали вече го знам или тепърва ще го търся. Но можеш да бъдеш абсолютно сигурен в едно — те са наясно, че Ричи не е умрял веднага и ме е очаквал, за да ми посочи мястото. Но не могат да бъдат сигурни, че ми е предал тази информация. Не могат да бъдат убедени в нищо, те разбират, че ако искат да открият Велда, аз трябва да съм жив.

Очите на Хай станаха замислени.

— Жив? Нали на два пъти се опитаха да те застрелят?

— Добре, но тези два опита нямаха връзка помежду си, а и аз не знам да има някой първокласен убиец, който би пропуснал целта. И в двата случая аз представлявах просто идеална мишена.

— Тогава защо са били тези опити?

— Ще ти обясня защо — казах аз. Наведох се напред през масата и усетих как ръцете ми конвулсивно се свиват и отпускат в едва сдържано желание да удушат някого. — Тези два опита бяха съвсем преднамерено неуспешни. Искали са да ме притиснат, а ако нещо може да раздвижи човек, то е породеното у него усещане, че всеки миг може да бъде застрелян. И ако съм имал нещо да свърша или да крия, то много бързо щеше да излезе наяве.

— Но ти не им го разкри?

Ухилих му се и видях отражението си в стъклата на картините над главата му. Лицето никак не беше симпатично — озъбено, с изписани върху него омраза и някаква необузданост, които не се поддаваха на описание.

— Не. И затова сега наистина съм мишена, защото зная твърде много. Те са разбрали, че аз нямам информация за скривалището на Велда и отсега нататък само мога да им създавам неприятности. Мога да се обзаложа с теб, че вече са по следите ми.

— Майк, ако се обадиш на Па…

— Зарежи тая работа. Той вече не е приятел. Би направил всичко, за да ми закове задника, не забравяй това.

— Той запознат ли е с фактите?

— Не. Да се разкара на майната си.

Хай бутна очилата си назад и се намръщи.

— Е, и какво смяташ да правиш?

— Да правя ли, стари приятелю? Ще ти кажа какво. Тръгвам по следите на липсващата брънка. Ако след всичките тези години не бях толкова бавен, досега да съм я открил. Тръгвам след фактите, които могат да сложат край на тази игра, а ти идваш с мен.

— Но ти каза…

— Нищо не съм казал. Нямам представа къде е тя, само че зная някои други неща. Ричи Коул се е върнал в тази страна на пожар и после е изпълзял, за да ме търси. Било е страхотно важно, а аз не съм го разбрал. Майната ми, изобщо не съм се сетил!

— Но какво?

— Хайде, Хай, Ричи е бил контрабандист, тайно е вкарал Велда на кораба, с който е пристигнал. Изобщо не я е оставял в Европа. Върнал я е тук, в тази страна!

Той бавно остави пурата си, проумявайки смисъла на това, което чуваше.

— Бил е длъжен да я измъкне тайно, иначе онези са щели да я убият. Ако бяха взели самолет, те просто щяха да го взривят над океана, ако се беше качила под чуждо име на някой кораб, щяха да разполагат с достатъчно време, за да я открият, и тогава една от пътничките просто щеше да падне през борда. Не, той е измъкнал Велда скришом. Качил я е на онзи кораб и я е довел тук.

— Така го казваш, че изглежда съвсем лесно.

— Разбира се, че е лесно. Да не мислиш, че е станало без съдействието на някой от екипажа? Тези момчета обичат да пързалят капитана и митничарите. Какво им пука, след като отговорността пада върху Коул? Той е бил на малък търговски кораб без точно определен рейс, а на тези черупки моряците могат да правят практически всичко, стига да го поискат и да знаят как. Виж, искаш ли да ти цитирам няколко примера?

— Зная, че е възможно.

— Добре тогава, ето ти номерът. Когато тръгват, Ричи е наясно, че Дракона е съвсем близо до Велда. Нямат никакво време. Налага му се да действа сам. А този проект е по-важен от всичко останало в света за момента, достатъчно крупен, за да му даде основание да наруши дадените разпореждания. И той я измъква, без обаче нито за миг да подценява врага. Знае, че те са предвидили и този ход и че ще го чакат.