Микки Спиллейн - Ловци на момичета

Седяхме в ъгъла на бара в ресторанта на П. Дж. Мориарти на Шесто авеню и Петдесет и втора улица. От мястото ми очите му изглеждаха като ужасни дребни мъниста, увеличени от лещите на очилата. Джон, барманът ирландец, ни сервира по една студена „Блу Рибън“ и се отдалечи безмълвно, защото усещаше онова, което витаеше из въздуха около нас.

Арт Рикърби попита:

— Докъде смяташ, че можеш да стигнеш?

— До края — отвърнах аз.

— Обаче без мен.

— Тогава сам.

Наля си бирата и я изпи на един дъх, сякаш беше вода, а той умираше от жажда, и все пак го направи с небрежен жест, който те кара да осъзнаеш, че изобщо не беше пияч, а просто вършеше работа, нещо, което трябваше да се направи.

Когато приключи, остави чашата си и се взря в мен с непроницаемо изражение.

— Просто не си даваш сметка колко си сам.

— Зная. Имаш ли да ми казваш нещо?

— А ти?

— Отпуснал си ми една седмица, приятел.

— Аха. — Той наля в чашата си останалата част от съдържанието на бутилката и остави с мокрото дъно отпечатък върху плота на бара. Когато вдигна поглед, каза: — Може и да си я взема обратно.

Аз вдигнах рамене.

— Значи си открил нещо.

— Да. И за теб също.

— Давай нататък.

Светлината от лампата над главите ни се отразяваше в очилата му и аз не можех да видя какво ставаше с очите му.

— Оказа се, че през войната Ричи е бил по-голяма риба, отколкото аз предполагах. Бил е твърде важен. Твърде.

— На неговата възраст?

— Той беше на твоите години, Майк. А през войната възрастта може да бъде колкото средство за прикритие, толкова и решаващ фактор.

— Карай по същество.

— С удоволствие. — Той направи пауза, изгледа ме и хвърли остатъка от бирата си. — Бил е командир на Седемнайсета група. — Когато не му предложих очакваната от него реакция, той попита: — Някога чувал ли си за „Пеперуда 2“?

Скрих бръчките, които набраздиха челото ми, като допих собствената си бира и махнах на Джон за друга.

— Чувал съм. Не знам подробности. Нещо свързано с германската система за тотален шпионаж. Някои от хората там са работили за тях още от времето на Първата световна война.

Сега в очите му се беше появило нещо като респект.

— Удивителен е дори фактът, че си чувал за това.

— Аз имам приятели на удивителни места.

— Да, имал си.

Колкото можех по-бавно, аз оставих чашата на плота.

— Какво трябваше да означава това?

Тогава той вдигна поглед, очите му се впиха в лицето ми, за да не пропуснат и най-малката промяна в изражението ми, и каза:

— Оказа се, че в редките случаи, когато си е бил у дома, Ричи се е срещал с онова, твоето момиче — Велда. Познанство, останало още от военните години.

Чашата в ръката ми се пръсна и аз усетих топла струйка кръв, която потече в дланта ми. Взех хавлиената кърпа, която Джон ми подаде, и я подържах на раната, докато кръвта спря.

— Продължавай.

Арт се усмихна. Но усмивката му не се получи както трябва, в нея имаше нещо противно, което никак не подхождаше на лицето му.

— За последен път се е видял с нея в Париж, точно преди края на войната, а по това време мисията му е била във връзка с „Пеперуда 2“.

Върнах кърпата на Джон и си сложих лепенката, която ми беше дал.

— Тогава мишената е бил Джералд Ерлих. Името му все още не е било известно на никого, освен на Ричи и на врага. Схващаш ли?

— Не. — Вътрешностите ми започнаха да се преобръщат. Пресегнах се отново към бирата, но ми дойде твърде много. Единственото, което можех да направя, беше да продължа да слушам.

— Ерлих е бил ръководител на шпионска мрежа, изградена още през 1920 година. Тези агенти са били изпратени по всички краища на света със задачата да се готвят за следващата война и дори да отглеждат деца, които също са станали агенти. Смяташ ли, че Втората световна война беше резултат единствено на политически поврат?

— Политиката не е по моята специалност.

— Е, по-скоро — не беше. Съществувала е и друга група. Тя също не е била част от машинациите на Германския генерален щаб. Те използваха тази група, правеше го и самият Хитлер, или, за да бъдем по-точни — ставаше обратното.

Вдигнах рамене, без да мога да проумея каквото и да е.

— Това е бил план за завладяване на света. Включвал е някои от най-грандиозните милитаристични и корумпирани умове, които светът е познавал. И досега се възползват както от глобалните, така и от локалните войни, за да печелят преимущество, докато един ден, когато всичко с готово, те ще могат да управляват сами целия свят.