Микки Спиллейн - Ловци на момичета

С изключение на късмета. От него все още ми беше останало нещо.

Бавно обиколих офиса, като оглеждах местата, опустошени при щателното претърсване. Тършуването е било извършено бързо, но отново, по отношение на прецизността, личаха белезите на безспорния професионализъм. Нито секунда не беше пропиляна, нито едно движение не беше направено в погрешна посока и ако бях скрил нещо важно дори и в плик, то щеше да бъде намерено. Две места, за които навремето смятах, че са достъпни единствено за мен, бяха отворени майсторски, като второто и очевидно последното, носеше белега на нарастваща раздразнителност.

Дори бюрото на Велда беше претършувано и последната бележка от нея беше захвърлена на пола, превърната от нечий крак в смачкано листче хартия, от което беше останало само началото.

Аз прочетох Майк, скъпи… и това беше всичко, което успях да видя.

Ухилих се без всякакъв повод, но този път сложих в гнездото един пълнител, освободих предпазителя и после мушнах 45-калибровия патлак отляво в колана си. Изведнъж изпитах познатата тежест и ме обзе съзнанието, че ето тук, под ръката ми са животът и смъртта, средството за унищожение, за бързо отмъщение и възпоменание на всички онези, които бяха намерили своя край от същото това оръжие.

Майк, скъпи…

Къде отива съвестта, когато видиш тези думи?

Кои всъщност бяха мъртвите — тези, които убиваха, или тези, които вече бяха намерили смъртта си?

Изведнъж в този момент отново се почувствах както в старите времена и вече знаех, че обратният път ще бъде дълъг, ако оживея, или твърде къс до смъртта, дори нямаше да имам време да преброя секундите.

Долу на стола старецът щеше да бъде мъртъв, защото той единствен би могъл да разпознае човека, който се беше качил тук. Името в книгата за нощни посетители щеше да бъде фиктивно и щеше да бъде хитро подправено, все едно че е било записано там предварително и докато не изникнеше някакъв мотив, убийството на възрастния човек щеше да бъде просто още едно от останалите без обяснение неща, които се случват на самотните хора или на онези, които са сами и се намират прекалено близо до един терористичен свят, изложени на опасностите на нощта.

Почистих офиса така, че никой да не може да разбере какво се беше случило, измих си главата, избърсах кървавите петна от пода и после слязох по стълбите във фоайето.

Старецът се беше свлякъл на стола си и беше мъртъв, вратът му беше счупен с един-единствен професионален удар. Книгата за нощните посетители стоеше там непокътната, тъй че убиецът просто беше сложил един подправен подпис. Откъснах последния лист, уверих се, че никой не ме наблюдава и се измъкнах през вратата. Някъде към Осмо авеню накъсах листа и пуснах парченцата в канавката, калната вадичка дъждовна вода ги подхвана и ги понесе към канала на ъгъла.

Изчаках, докато дойде такси, което светеше зелено, свирнах му да се приближи и казах на шофьора къде да ме откара. Той натисна газта, отдели се от бордюра и се спусна без да бърза към пристанището, като търсеше посоченото място. Пое своя долар с мълчаливо кимване и ме остави пред бара на Бени Джо Гриси, където, ако пожелаете, можете да получите пълна програма на всякакви тъмни изпълнения. Можете да си поръчате проститутка или убийство, въобще каквото ви е необходимо, само да успеете да се вмъкнете вътре.

Ако има нещо, което бихте искали да научите за тази част от Батъри до Грантс Туум, която включва пристанищните съоръжения на Ню Йорк от двете страни на реката, или за асоциираните профсъюзи, или искате някое име да стигне до другия край на света, най-добре е да дойдете тук. Места като това могат да се открият в Лондон, Париж, Казабланка, Мексико Сити и Хонконг и ако човек се поразтърси достатъчно упорито, ще намери тяхната по-малка и видоизменена версия във всеки град на света. Просто трябва да знаете къде да търсите. А това си беше моят град.

На масата до вратата двамата, които проверяваха клиентите, направиха техния любезен знак, който означаваше „не влизай“. После дребният се надигна доста изморено, приближи се до мен и каза:

— Затваряме, приятел. Вече не пускаме клиенти.

След като не казах нищо, той се взря в лицето ми и посочи с пръст партньора си. Другият тип наистина си беше едричък и лицето му внезапно стана зло от това, че го безпокоят. Погледите ни се срещнаха, за момент той реши да следва схемата и каза:

— Без неприятности, приятелче. Не искам никакви главоболия.