Микки Спиллейн - Ловци на момичета

Стенният сейф представляваше малка кръгла кутия, скрита под една картина с размери два на три фута и представляваше единствената модерна вещ в стаята. Лаура отвори чекмеджето на бюрото, извади оттам картонче с цифровата комбинация и ми го подаде. Набрах собственоръчно седемте цифри и отворих вратичката. Сейфът беше празен.

Това го очаквах. Онова, което ме изненада, беше самият сейф. Представляваше модел „Грисъм 9/4д“ и изобщо не беше от вида, който човек инсталира в дома, си, за да си държи вътре фалшиви бижута или несъществени документи. Този сейф беше много повече от едно огнеупорно хранилище и проста предпазна мярка за дреболии. Беше вещ, замислена да бъде солидно обезпечена срещу крадци и на третата цифра имаше вграден обезопасяващ механизъм, който би трябвало да бъде свързан най-малко с частната линия в телефонната централа на местната полиция. Аз затворих вратичката, набрах комбинацията отново, като този път използвах вторичния номер, отворих сейфа и зачаках.

Още преди Лаура да успее да слезе долу, ченгетата довтасаха — две развълнувани млади момчета, които бяха пристигнали с един очукан форд. Приближиха се до вратата с два патлака „полицейски специален“, извадени и заредени, и след като ги пуснах вътре, ги насочиха към корема ми, при това с вид, който говореше, че са способни да ги употребят.

По-високият от двамата ме обиколи, докато другият внимателно ме наблюдаваше и после каза:

— Кой си ти?

— Онзи, дето ви свърза.

— Я не се прави на голям хитрец.

— Проверявах как действа механизмът на стенния сейф.

В усмивката му се прокрадна нещо зло.

— Не се проверява по този начин, приятелче.

— Съжалявам. Първо трябваше да ви се обадя.

Той понечи да ми отговори, но партньорът му извика от предната стая и тоя тук ме подкани с дулото на 38-калибровото си желязо да се отправя натам. Вътре стояха Лаура и ченгето. И двамата изглеждаха объркани и недоумяващи.

Лаура се беше преоблякла в черна рокля с колан, която подчертаваше дълбоките извивки на тялото й, и когато пристъпи към мен, движението й излъчваше гъвкавата грация на атлет.

— Майк, имаш ли представа какво…

— В сейфа ви има вграден алармен механизъм. Проверих го, за да видя дали работи. Очевидно всичко е в ред.

— Така ли е, мисис Нап?

— Ами да. Аз разреших на мистър Хамър да огледа сейфа. Нямах никаква представа, че има аларма.

— Това е единствената къща наоколо с подобна алармена система, мисис Нап. Повече или по-малко организацията е на търговски принцип.

Зад мен ченгето сви рамене и си прибра патлака обратно в кобура.

— Е, толкова — каза той. — Беше добър опит.

Другият кимна, намести шапката си и хвърли поглед към мен.

— Ще ви бъдем благодарни, ако първо ни позвъните, когато решите пак да го направите.

— Непременно. Имате ли нещо против да ви задам един въпрос?

— Не.

— Бяхте ли на смяна, когато беше убит сенаторът?

— И двамата.

— Тогава алармата задейства ли се?

Ченгето отправи към мен дълъг замислен поглед, изражението му стана напрегнато и после той каза:

— Не.

— Значи, ако убиецът е отворил сейфа, той е знаел вярната комбинация.

— Или пък — напомни ми ченгето, — той е принудил сенатора да го отвори, но знаейки, че вътре не е имало нищо важно, и понеже не е искал с внезапна намеса да подлага на риск живота си или този на жена си, сенаторът просто не е прибягнал до алармената система.

— И все пак той беше убит — възразих му аз.

— Ако познавахте сенатора, щяхте да разберете причината.

— Е, и каква е тя?

Ченгето тихо каза:

— С насочен срещу него пистолет, той би останал на мястото си, но не би пропуснал и най-малката възможност да нападне оня. Очевидно е решил, че вижда такъв шанс, и след като сейфът е бил отворен, той се е хвърлил срещу крадеца, но просто не се е оказал достатъчно бърз.

— Или пък е изненадал с нещо оня тип, след като сейфът вече е бил отворен.

— Да, все още има и такова обяснение. — Той се усмихна снизходително. — Разсъждавахме и над тези варианти. А сега имате ли нещо против да ми обясните какво е вашето място в тази картина?

— Не е ясно. Един мой приятел беше убит с куршум от същия пистолет.

— Все още не сме запознати с тази част.

— Скоро и това ще стане. Предстои ви да разговаряте с капитан Чеймбърс от Ню Йорк.

— И все пак това не обяснява вашата поява тук.

Аз свих рамене.

— Човекът беше мой приятел.

— Представяте ли някаква легална агенция за разследване?