Микки Спиллейн - Ловци на момичета

Аз казах:

— Сенатор Нап. Той умря, докато… отсъствах.

С тих глас Хай ми напомни:

— Той не умря. Беше убит.

— Добре де. Библиотеките бяха затворени, пък и аз съм си забравил картата.

— Минаха три години откакто го убиха.

— Повече.

— Първо — защо?

— Да питаш.

— Даваш го доста нафукано.

— Знаеш ли друг начин?

— За теб — не.

— Та какво за сенатора?

— Наясно ли сме? — попита той. — Историята си е моя, нали?

— Естествено, Хай. Не изчуквам и долар, като раздувам по вестниците.

— Имаш ли няколко минути?

— Давай — казах аз.

Дори не му беше необходимо да погледне в папките. Трябваше само да запали отново тази проклета пура. Облегна се назад на стола си, дръпна силно и с уста, пълна с дим, каза:

— Лео Нап си беше още един Маккарти. И той преследваше комунистите, но имаше повече власт и по-голям престиж. Беше привърженик на крайнодесните и, като връх на всичко, беше човекът, активно подкрепящ необходимостта от скоростно ядрено въоръжаване на страната. Ето как го наричаха — Ядрената ракета, мистър Америка. Беше неумолим към боклука, с който ние се примирявахме, като стачките в Кейп Канаверал, докато цялата програма се водеше от банда тъпаци, които непрекъснато врещяха за юнионизъм и… по дяволите, прочети „Истината“ или фактическите отчети, за да разбереш какво стана. Червените ни замазват очите. Както и да е, Нап твърдо застъпваше тезата за скоростно ядрено въоръжаване.

— Значи голям.

Хай кимна.

— И после някакъв мръсник го застрелва. Убит при най-обикновена кражба с взлом.

— Сигурен ли си?

Той ме изгледа, стиснал здраво пурата между зъбите си.

— Познаваш ме, Майк. Аз съм репортер. Мразя комунистите. Смяташ ли, че не съм проучил основно тази работа?

— Мога да си представя какво си свършил.

— А сега ми дай информация.

— Можеш ли да си държиш устата затворена?

Извади пурата от устата си и се намръщи, сякаш го бях засегнал.

— Майк…

— Виж — прекъснах го аз. — Зная, зная. Но мога да ти кажа нещо горещо и искам да съм сигурен. Преди всичко да е свършило, не трябва да се разчува. Става дума за нещо твърде голямо, за да се допускат грешки, и аз не желая да поемам никакъв риск.

— Хайде, разправяй. Зная накъде биеш. Старите ти връзки са отишли по дяволите или са съсипани и сега ти искаш да блъфирам заради теб.

— Естествено.

— Добре де, нямаш проблеми. По дяволите, вече сме го правили заедно. Няма да ни е сефте.

— И не намесвай Мерилин в тази работа. За нея ти си вече съпруг и баща и тя няма да иска отново да поемеш по пътеката на куршумите.

— О, я престани и по-добре ми кажи какви си ги замислил.

Направих го.

Облегнах се назад, казах си приказката и оставих и друг да ми помага при ваденето на кестените. Разправих му всичко от игла до конец с най-големи подробности отпреди тези седем години, без да пропусна нищо. Наблюдавах как на лицето му се сменяха различни противоположни изражения, отбелязах как заряза пурата си да гори, забравена в пепелника, регистрирах как се оживи при мисълта за всички откачени възможности, които можеха да се осъществят. Когато накрая приключих, продължих да го наблюдавам, а той, облегнат назад на стола си, запали нова пура и постепенно възвърна обичайното си самообладание. Когато заговори отново, попита направо:

— Какво искаш от мен?

— Не зная още. Може да се окаже какво ли не.

Както винаги, Хай само кимна.

— Добре, Майк. Когато е готово за взривяване, остави ме да запаля фитила. По дяволите, можем да изработим едно интервю с набелязаната жертва и да го включим в някое шоу по телевизията.

— Без шегички, приятел.

— Я по-бодро. Нещата можеха да бъдат и по-зле.

— Зная — казах аз. — Тогава вирнах нос и, разбира се, работите се объркаха още повече.

Хай се ухили и изтърси пепелта от пурата си.

— А в момента имаш ли нужда от нещо?

— Сенатор Нап…

— Сега вдовицата му се намира в лятното им имение във Финиша. Това е къщата, където беше застрелян сенаторът.

— Човек би предположил, че ще се махне оттам.

Той леко сви рамене.

— В известен смисъл би било глупост. Това беше любимата къща на сенатора и тя не иска да се разделя с нея. През останалата част от годината пребивава в жилището им във Вашингтон. Всъщност Лаура и досега си остава една от фаворитките на столицата. Истинска кукла.

— Така ли?

Той кимна мъдро, а пурата стърчеше авторитетно от устата му.

— Сенаторът беше мъж и половина и си избра жена и половина. Бяха страхотна комбинация. Дълго време няма да има втора като нея.