Саймон Бекетт - Опасни пътища

Устата ми пресъхна. Отпих, за да печеля време.

— Мисля, че ще й се стори доста подозрително, ако си тръгна сега.

— Глупости. Просто ще изглеждаш в очите й романтичен. Ще ти бъде благодарна за това. — Ухили се. — Почти толкова, колкото ще бъде и на мен.

Отчаяно затърсих извинение. Не беше нито времето, нито мястото за този разговор.

— Не. Не тази вечер.

— О, за Бога, Доналд, хайде! Досега задържах, защото твърдеше, че е прекалено рано. Е, моментът е назрял. Ако не направя нещо скоро, горката крава ще започне да се търка в крака на масата!

— Отвратителен си!

— А ти си дърт мръсник. Виж, искаш ли да я чукам, или не искаш? Ако не искаш, кажи ми го сега, защото ми писна да си губя времето. Ако обаче си падаш по тая работа, тази вечер не е по-лоша от която и да било друга. Настояваше да знаеш предварително, ето, казвам ти. Така че кое ще бъде?

— Няма да позволя да ме насилваш…

— Никой не те насилва да правиш нищо. Ако не ти се ще да си тръгнеш сега, добре, остани. Но така или иначе после ще я отведа в апартамента си. Окей?

Държането му ме вбеси.

— Не — отсякох категорично.

Зепо сви юмруци.

— Исусе Христе! Какво ти има бе? Добре, защо? Защо не? Посочи ми една свястна причина!

Огледах се, за да се уверя, че никой не ни слуша.

— Не съм готов да го обсъждам в момента.

— Е, това е дяволски лошо, защото ще ти се наложи! Писна ми от малките ти игрички. Или ми казваш защо не бива да я чукам тази нощ, или ще го направя независимо от всичко!

— Да не си посмял! — Бях се разтреперил. В този момент ми се искаше никога да не го бях срещал.

— Защо не? И двамата сме възрастни хора. Анна е голямо момиче и може сама да решава. Така че как възнамеряваш да ни попречиш?

Почти се задушавах.

— Предупреждавам те, ако го направиш, няма да ти дам нито пени!

Сега той се подсмихваше, вбесяващо самоуверен.

— Е, и какво? При тази скорост така или иначе ще съм умрял от старост, преди да получа нещо. Освен това може да се окаже толкова добра, че да не ме интересува дали ще ми бъде платено.

Изведнъж поведението му рязко се промени. Подигравателното му изражение стана загрижено.

— Сигурен ли си, че нямаш нужда от лекар? — попита той.

Това напълно ме извади от равновесие. И в същия момент до мен се появи Анна.

— Какво има?

Зепо ме гледаше загрижено.

— Доналд има болки в гърдите.

— Не, аз… добре съм — запънах се, като се опитвах да овладея новосъздалото се положение.

— Силни ли са? — И изражението, и гласът на Анна издаваха загриженост.

— Не, наистина…

— Малко си почервенял — каза Зепо. Сквернословното, сипещо заплахи същество отпреди малко беше изчезнало. — Въздух ли не ти достига?

— Не, добре съм — отвърнах и се опитах да прозвуча нормално, но всъщност бях задъхан.

— Искаш ли да извикам лекар? — попита Анна.

— Добре съм, наистина. — Насилих се да се усмихна. — Вероятно е от киселините. Сега преминаха.

— Май ще е най-добре да тръгваме — предложи Зепо на Анна и внезапно осъзнах какво се опитваше да направи.

— Не! — отчаяно настоях аз. — Няма нужда. Чувствам се добре. Действително.

Анна все още изглеждаше разтревожена.

— Мисля, че трябва да тръгваме. И бездруго става късно.

Колкото и да се противях, не успях да я разубедя. Излязохме от кръчмата и Зепо махна на едно такси. Преди да успея да го спра, той даде адреса ми на шофьора.

— Първо трябва да оставим Анна — рекох отчаяно.

— Предпочитам да те изпратим до вас — рече тя. — Мога и сама да се прибера след това.

— Но ти живееш по-близо.

— Мисля, че и двамата ще сме по-спокойни, ако първо те изпратим до вас. — Нищо в гласа на Зепо не издаваше ликуването му. — Колкото по-бързо си легнеш, толкова по-добре. Сигурно ще се почувстваш облекчен, след като хубаво се наспиш.

Не можех да направя нищо. Седях мълчалив и безпомощен, като си давах сметка, че Анна ми хвърля тревожни погледи от време на време. Напълно вероятно беше наистина да не изглеждах добре. В този момент действително се чувствах зле.

Таксито спря пред къщи и аз бръкнах за портфейла си. Но Зепо хвана ръката ми и не ми позволи да извадя пари.

— Не се тревожи — рече той. — Аз ще платя.

Пресегна се и отвори вратата, за да изляза. Не можах да измисля разумно извинение да не го направя. Лицето му беше непроницаемо, докато Анна ми пожелаваше лека нощ и ме караше да обещая да извикам лекар, ако болките в гърдите отново се появят. Останах на улицата, докато вратата се затръшна и таксито потегли. Анна ми махна през задния прозорец. Също и Зепо. После свиха зад ъгъла и изчезнаха.