Саймон Бекетт - Опасни пътища

— Е, и?

— Очевидно си… познавал… племенницата на нейна приятелка. — Преразказах му казаното от нея за ножчетата за бръснене. Това веднага подобри настроението му.

— Божичко, бях го забравил напълно. — Изсмя се. — Мамка му, как й беше името? Керъл? Джени? Не мога да си спомня. Използвала ли ги е?

— Не знаеш ли?

— А откъде да знам? Едва ли бих й се обадил да видя дали се е самоубила, нали?

— Е, не е. Очевидно, като ги е получила, се е отказала.

— Жалко. Идеята някой да се самоубие заради мен би ми харесала.

— Да. Е, съжалявам, че трябва да те разочаровам, но не това е важното, нали? Въпросът е, че Анна знае.

— И какво от това?

— Историята едва ли те — показва в много добра светлина, нали? През цялото време се опитвахме да създадем добро впечатление и сега се случи това!

— Доналд, тревожиш се прекалено много. Ти може и да си се опитвал да я убедиш, че съм добър и благоразумен, но не и аз. Това не помага да се озовеш в леглото с някого. Идеята е да разпалим страстта й, а не да я накараме да ме избере за „съсед на годината“.

— Да, но дори и така…

— Вярвай ми. Само ще изглеждам по-вълнуващ. Момичетата обичат копелетата. Ще се заинтригува още повече. — Направи драматична пауза. — А от онова, което подочух за Марти, си мисля, че отчаяно й се иска някой да я позабавлява.

Очевидно се очакваше да попитам какво има предвид. Направих го.

— Помниш ли момчето с бакенбардите от събота вечерта? — продължи той доволно. — Е, той е обратен и познай кого е виждал да виси из гейклубовете?

Не можех да повярвам.

— Марти?

— Бинго.

— Сигурен ли си?

— Стиви беше. След като си отидохте, той каза, че си го спомня от един клуб, наречен „Пинк Флъмингоу“.

— Сигурен ли е, че е бил Марти?

— Така твърди. Спомни си го, защото той винаги бил сам и не разговарял с никого. Просто си седял там самичък.

— Това не означава непременно, че е хомосексуалист, нали?

Зепо се изсмя.

— Ако се сетиш за някаква друга причина един мъж да иде в заведение, където келнерите са голи до кръста и са обути с кожени панталони, бих искал да я чуя.

Бях готов да повярвам почти всичко за Марти. Но това ми изглеждаше прекалено невероятно.

— Може би не е разбрал, че е гейклуб.

— Я не ме будалкай.

Все още не можех да го приема.

— Ами Анна?

— Какво Анна? Може да е бисексуален или да се опитва да бъде нормален. — Изкиска се. — Приеми го, Доналд. Нашият Марти е прикрит педал.

— Божичко. — Изобщо не знаех как да приема това.

— Защо не ми съобщи веднага?

— А защо трябваше? Сега ти казвам, нали? Така или иначе не би могъл да направиш нищо.

В момента Зепо си отмъщаваше, че му се бяха присмели.

— Мислиш ли, че Анна знае?

— Нямам представа. Все пак ми се струва, че се налага да научи, а на теб?

— Смяташ да й кажеш, ли?

— Заслужава си да се помисли. Но не веднага. Може да я отблъсне от мен, ако не внимавам. Особено ако вече знае. Така че, изглежда, ще трябва да го имаме наум засега и да видим какво ще стане по-нататък. Винаги е хубаво да имаш нещо като резервен вариант.

Бях повече от съгласен с него.

— И каква възнамеряваш да е следващата ти стъпка?

— Е, като се вземе всичко предвид, мисля, че е време да действам.

— Толкова скоро? Смятах, че възнамеряваш да действаш бавно?

— А според теб какво правих досега? Исусе, надявам се, не си мислиш, че обикновено чакам толкова дълго, нали?

— И все пак ми се струва доста рано. Не можем да си позволим неуспех.

— Няма да има такъв.

— Не знам…

— Виж, аз не те уча как да ръководиш галерията, нали? Така че не се опитвай да ми казваш как се чука момиче.

Грубостта му ме подразни, но реших — ще е по-умно да се направя, че не забелязвам.

— Не се опитвам. Просто не искам да се провалим.

— Доналд, повярвай ми, знам какво правя. Моментът е узрял. Днес е вторник. До следващия уикенд ще съм я изчукал.

Въпреки неделикатността му усетих как гърдите ми се свиват от вълнение.

— Сигурен ли си?

— Напълно.

Поколебах се, като се чудех каква част от истината да му кажа.

— Има едно нещо. Не искам да правиш каквото и да било, без преди това да си ме уведомил.

— Моля?

— Искам да ми кажеш, когато сметнеш, че нещо ще се случи. Искам да зная предварително.

— Шегуваш се!

— Не.

Последва неловка пауза.

— Значи ако Анна реши да си смъкне гащичките и да се хвърли върху мен, трябва да й кажа: „Задръж, маце, длъжен съм да се обадя на Доналд?“

— Сигурен съм, че човек с твоя опит може да уреди нещата много по-добре.