Саймон Бекетт - Опасни пътища

— Добре, щом наистина искаш. — Зепо се усмихна високомерно. Марти го погледна и си пое дълбоко въздух.

— И така, начинът, по който си се облегнал напред, с разкрачени крака, застанал право срещу мене, говори, че се чувстваш уверен в себе си. Вероятно дори с желание за конфронтация. От известно време вече проявяваш признаци на агресивност, така че бих казал, че или се чувстваш заплашен, или пък искаш да утвърдиш превъзходството си над останалите мъже в групата. Ако беше горила, вероятно би се удрял в гърдите и би ръмжал.

Зепо леко замръзна в стола си.

— О, сега започваш да се чувстваш малко по-неудобно — продължи Марти. — Леко се отдръпваш, прибираш краката, което говори, че вече не си толкова самоуверен, а сега пак се облягаш напред, като показваш отново признаци на агресивност, така че сигурно не ти се нрави описанието ми. В момента си скован и напрегнат, което може да означава, че или си нервен, или си готов за внезапно нападение. А от начина, по който са стегнати мускулите на челюстта ти, бих казал, че е по-скоро второто, и ще е най-добре да спра, преди съвсем да те вбеся и да ми избиеш зъбите.

Никой не проговори, когато той най-сетне млъкна. Русото момиче първо се размърда.

— Оу, това е невероятно!

Магията беше развалена. Чу се смях на облекчение. Всички отново се раздвижиха.

— Разкриха ти картите, Зепо — обади се момчето с бакенбардите. Устните на Зепо бяха замръзнали в усмивка. Забелязах, че мускулчетата на челюстта му продължаваха да се свиват.

— Наистина е страхотно! И можеш да разбереш всичко това само като гледаш някого ? — Русото момиче очевидно беше силно впечатлено.

Ръката на Марти отново докосна очилата му. Погледна Анна с полуусмивка.

— Не, всъщност не. Просто си го измислих.

Последва миг на слисано мълчание. После присъстващите избухнаха в смях.

— Значи всичко това бяха само лайна? Честно? — попита русото момиче. Марти кимна.

— Разбира се. Абсолютни лайна. — Усмихна се на Зепо. — Нали така?

Зепо отвърна на усмивката му напрегнато.

— Да. — После изражението му се разведри и се ухили. — Пада ми се, задето бях толкова нахакан. — Чудех се дали и някой друг забелязваше колко ядосан беше. Толкова доволен се чувствах, че отпих от бирата, преди да се сетя какво пия. Марти не си беше направил услуга. Зепо не беше човек, който леко би приел унижението. Сега имаше злоба, която да го мотивира. И след като разговорът продължи да се върти около Марти, Зепо стана и тръгна към тоалетната. Последвах го.

— Ако бях на твое място, за в бъдеще бих правил така, че съревнованието да остане само на физическо равнище — измърморих, докато влизахме.

— О, я се разкарай — изруга той и се затвори в кабинката.

До средата на следващата седмица бях чул две клюки, които водеха началото си от онази вечер. Едната беше хубава, другата лоша. Лошата ми съобщи Мириам. Тя дойде в галерията в понеделник следобед, изпълнена с извинения и с предчувствие за скандал.

— Ставаш доста редовен посетител — рекох й.

— Знам. Сигурно следващото нещо ще е да купя някоя от дяволските ти картини. Мога ли да се надявам да получа чаша кафе? Бих убила човек за малко кофеин.

— Ще ти донеса — отвърна Анна. Мириам се отпусна в един стол.

— Дошла съм да се извиня.

— И за какво?

— За дяволската съботна вечер. Беше ужасно.

— Разбира се, че не беше! — излъгах аз.

— Доналд, и двамата прекрасно знаем, че беше. Страхувам се, че ролята на домакиня просто не ми е в кръвта. И да си кажа честно, бях забравила колко досадни са някои от старите ми приятели. Това са университетските приятелства. О, благодаря. — Тя взе кафето от Анна. — Ммм. Така е по-добре. Е, само исках да се уверя, че все пак не сте ми обърнали гръб.

— Наистина не беше чак толкова лошо.

Тя отпи от кафето.

— Доналд, ти си прекрасен човек, но си лъжец. А съм сигурна, че на Анна и Марти също им е било ужасно скучно. — Махна с ръка при вежливите уверения на Анна. — Колкото до горкия Зепо надали си е представял, че някога ще се нахака в подобно нещо.

— О, не бих се безпокоил особено за Зепо, ако бях на твое място — отвърнах. — Той посреща нещата МНОГО СПОКОЙНО.

Тя се подвоуми.

— Да, така чух и аз — рече многозначително. — Откъде го познаваш между другото?

Веднага застанах нащрек.

— Чрез общи приятели.

— Значи не ти е близък познат или нещо такова?

— Е, не мисля, че го познавам много отдавна, но ми изглежда симпатичен — отвърнах, разкъсван между желанието да го защитя и страха да не се обвържа прекалено, в случай че знаеше нещо изобличително за него.