Тьерри Жонке - Тарантула (Кожата, в която живея)

Здесь есть возможность читать онлайн «Тьерри Жонке - Тарантула (Кожата, в която живея)» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Год выпуска: 2011, ISBN: 2011, Издательство: Колибри, Жанр: Триллер, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Тарантула (Кожата, в която живея): краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Тарантула (Кожата, в която живея)»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Тиери Жонке (1954–2009) е специалист по трудова терапия и автор на повече от дузина забележителни „черни“ криминални романи. „Тарантула“ излиза на български език едновременно с появата по екраните на филма на Педро Алмодовар „Кожата, в която живея“, осъществен по мотиви от книгата.
Защо Ришар Лафарг е толкова жесток към красивата Ева? Каква е тайната, която свързва богатия лекар с тази фатална жена? Кой е плененият младеж, който трепери пред своя мъчител Тарантула? И какво е общото между всички тях и един банков обирджия?
Задъханата и заплетена фабула на романа ту обърква читателя, ту го настървява да гадае как ще се подредят накрая фигурите и какви са движещите сили на стремителното действие. Това е книга, която несъмнено остава в паметта на всеки, който я прочете.

Тарантула (Кожата, в която живея) — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Тарантула (Кожата, в която живея)», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Колко дълго ще те остави да гниеш в това мазе? Първия път, след гонитбата в гората, те остави осем дни сам в тъмнината. Осем дни! Чак после ти го призна.

Може би, ако не бе заигравала с желанието му, днес нямаше да си отмъщава така?

Ами, нелепо е да си го мислиш… Заради Вивиан е, Вивиан е луда за връзване вече четири години… Колкото повече време минава, толкова по-очевидно е, че е неизлечима… А той не може да се примири. Не може да приеме, че този парцал е неговата дъщеря. На колко години е сега? Беше на шестнайсет, сега е на двайсет. А ти беше на двайсет, сега си на двайсет и четири…

Не е честно да умреш на двайсет и четири години. Да умреш? Но ти вече умря преди две години. Венсан умря преди две години. Призракът, който го надживя, е без никакво значение.

Призрак, но може да страда безкрайно. Не искаш повече да те бъзика — да, това е точната дума, — уморена си от неговите интриги, от извратените му машинации. Ще страдаш още. Един Бог знае на какво е способен! Специалист е по мъченията, доказа го.

Трепериш, пуши ти се. Липсва ти опиумът; вчера ти даде, ти си го взе. Моментът, винаги вечер, когато идва да те види и приготвя лулите, е момент на върховно удоволствие. Първия път повърна отвратен. Но той настоя. Това бе денят, когато трябваше да приемеш очевидното: гърдите ти растяха! Хвана те да плачеш сам в мазето. За утеха ти предложи нова плоча. Но ти безмълвно му показа гърдите си, не можеше да говориш. Излезе и след малко се върна с необходимото: лулата и мазните топчета. Отровен дар. Тарантулата е паяк с разнообразни отрови. Остави се да те убеди и вече сам си искаш дрогата, ако забрави ежедневния ритуал. Първоначалното ти отвращение от опиума остана далече в миналото. Веднъж, след като пуши, заспа в ръцете му. Издишваше последните облачета от лулата; той те държеше в обятията си, седнал до теб на дивана. Несъзнателно те галеше по бузата. Ръката му милваше гладката ти кожа. Ти неволно му бе помогнал да те преобрази: никога не си имал брада. Когато бяхте хлапета с Алекс, нетърпеливо очаквахте поникването на косми, на мъх над горната устна. Много скоро Алекс успя да пусне мустаци, най-напред възредички, после по-гъсти. Ти си оставаше напълно голобрад. Една подробност по-малко за Тарантулата. Но той ти каза — това нямаше никакво значение! При всички положения инжекциите естроген щяха да те направят безкосмен. Въпреки това ти се вбесяваше, задето така добре отговаряш на очакванията му с красивото си момичешко лице, както казваше Алекс…

И тялото ти, толкова изящно, с крехки стави, бе влудило Тарантулата. Една вечер те попита дали не си също и хомосексуалист. Не разбра това „също“. Не, не беше хомо. Не че понякога не бе изпитвал мимолетно изкушение, но не, не се бе случвало. И Тарантулата не беше, както ти първоначално си бе помислил. Да… онзи ден, когато дойде да те опипа. Ти обърка прегледа с ласки. Още бе прикован, спомни си, беше в самото начало. Плахо протегна ръка към него. И той те удари!

Остана объркан. Защо те държеше пленник, ако не да се възползва от теб като сексуална играчка? Това бе единственото ти обяснение за начина, по който се отнасяше с теб… Долен вманиачен педал, който иска да разполага с опитомен любимец! При тази мисъл се изпълни с ярост, но после си каза: няма значение, ще му играя по свирката, да прави, каквото ще, някой ден ще избягам, после ще се върна с Алекс и ще му смачкаме кратуната!

Но малко по малко несъзнателно започна да играеш една друга игра. Тази, на която Тарантулата бе определил правилата: „не се сърди, човече“ на твоето падение… Едно квадратче/болка, едно квадратче/подарък, едно квадратче/инжекция, едно квадратче/пиано… Едно квадратче/Венсан, едно квадратче/Ева!

* * *

Следобедът бе изтощителен за Лафарг: многочасова операция на дете с изгорено лице, чиято кожа на врата се бе свила и се налагаше търпеливо да се присаждат парчета.

Освободи Роже на излизане от болницата и се прибра сам във Везине, като по пътя спря при един цветар и поръча да му приготвят великолепен букет.

Когато видя зейналата, отключена врата на апартамента на Ева на горния етаж, изпусна букета и обезумял хукна натам. Столчето пред пианото бе съборено, една ваза беше счупена. По земята се валяха рокля и бельо, покривката на леглото бе изчезнала. До леглото бяха забравени обувки с високи токчета, едната бе почти смачкана.

Ришар си спомни нещо странно: порталът бе широко разтворен, а сутринта Роже го бе затворил. Някой разносвач? Преди да замине на почивка, Лин сигурно бе направила поръчки… Но отсъствието на Ева? Беше избягала… Разносвачът е дошъл, озовал се е пред празната къща и по настояване на Ева е отлостил резетата.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Тарантула (Кожата, в която живея)»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Тарантула (Кожата, в която живея)» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Тарантула (Кожата, в която живея)»

Обсуждение, отзывы о книге «Тарантула (Кожата, в която живея)» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x