Тьерри Жонке - Тарантула (Кожата, в която живея)

Сви рамене и продължи огледа. Бе направил пълна обиколка около вилата и вече се намираше пред стълбището. Пое си дълбоко въздух и отвори вратата. Партерът изглеждаше точно така, както го бе видял предната вечер: просторен салон, кабинет с библиотека, а централното стълбище водеше към етажа. Изкачи стълбите с колта в ръка, сдържайки дишането си.

От другата страна на залостената с три резета врата някой си тананикаше! Невярващият на очите си Алекс си помисли, че хирургът трябваше да е луд, за да заключва жена си… А може би тя наистина бе мръсница и той с пълно право й нямаше вяра… Внимателно отлости първото резе. Жената продължаваше да си тананика. Второто резе… Третото. А ако беше заключено? С разтуптяно сърце завъртя бравата. Вратата бавно се отвори, без пантите да скръцнат.

Мръсницата, седнала пред тоалетката, се гримираше. Алекс се прилепи до стената, за да не го види в огледалото. Седеше с гръб към него, гола, погълната от гримирането. Бе красива, тялото й бе изящно, задникът й — сплескан на табуретката — мускулест. Алекс се наведе, за да остави колта на мокета, и с един скок се хвърли отгоре й, стоварвайки юмрук върху сведения тил.

Съвсем професионално бе преценил силата си. В Мо, в бара, където бе бияч, често имаше сбивания. Бързо укротяваше причинителите на безредици. Рязък удар по черепа — и оставаше само да извлече вън развеселените отрепки.

Тя лежеше безжизнена на пода. Алекс трепереше. Напипа пулса, прииска му се да я погали, но моментът не бе подходящ. Спусна се обратно по стълбите. Грабна бутилка скоч от бара и опъна една голяма глътка направо от гърлото.

Излезе от вилата, отвори широко портала и сдържайки желанието си да хукне, отиде при ситроена, включи двигателя. Вкара колата в парка, точно пред стълбището на вилата. Изтича до стаята. Жената не бе помръднала. Старателно я овърза с канап, който бе донесъл от багажника на ситроена, и запуши устата й с пластир, преди да я увие в покривката на леглото.

Вдигна я на ръце, свали я по стълбите и я натика в багажника. Отпи отново от бутилката и я захвърли вече празна на земята. Седна зад волана и потегли. Възрастна двойка разхождаше кучето си на улицата, но не му обърна никакво внимание.

Пое към Париж, като го прекоси от запад на изток, за да се върне в Ливри Гарган. Поглеждаше в огледалото за обратно виждане; никой не го преследваше.

Щом пристигна, отвори багажника и пренесе госпожа Лафарг в мазето, все така опакована в завивката. За по-сигурно свърза канапа с дебела, обвита в пластмаса верига за опазване на мотоциклет от кражба, която бе намотана около канализационна тръба.

Загаси светлината и излезе, но се върна след малко с пълна с леденостудена вода тенджера, която изля върху главата на жената. Тя подритна, но въжето спъваше движенията й. Пъшкаше, без да може да извика. Алекс се усмихна в тъмното. Не бе видяла лицето му и нямаше да може да го опише, когато я пусне. Ако я пусне. Защото в крайна сметка хирургът щеше да види лицето му. Би могъл след операцията да даде описанието му. Лафарг можеше да обрисува новото лице на Алекс… Алекс, който бе убил ченге и отвлякъл жената на професор Лафарг! Както и да е, каза си Алекс, сега важното е да принудя онзи да ме оперира, после — ще видим. Сигурно щеше да се наложи да убие Лафарг и жена му.

Качи се в стаята, доволен от успеха на първата част от плана си. Щеше да изчака вечерта, връщането на Лафарг във Везине, изненадата му от изчезването на мръсницата, за да отиде при хирурга и да го уведоми за сделката. Трябваше да бъде абсолютно точен. Ще видят тези свине кой е Алекс!

Наля си чаша вино и премлясна с език, след като отпи. А мръсницата щеше да я изчука, нали, защо не? Да съчетае полезното с приятното!

Търпение, каза си той, оправи се най-напред с Лафарг, а пък за веселбата ще мислим после…

Ужас! Всичко започва отначало… Нищо не разбираш или по-скоро се боиш, че много добре разбираш: този път Тарантулата ще те убие!

От три дни не ти е проговорил. Носеше ти храна в стаята, избягвайки дори да те погледне… Когато нахлу в студиото, за да спре ударите с камшика на смахнатия Варнроа, ти бе изумена. Пропукваше се, за първи път показваше съчувствие. При завръщането във Везине бе нежен, внимателен към страданието ти. Намаза раните ти с мехлем и ти объркана видя сълзи в очите му…

После сутринта го чу да тръгва за болницата. Върна се, без предупреждение се нахвърли върху теб, удари те по главата и ето те отново затворена в мазето, окована в мрака.