Тьерри Жонке - Тарантула (Кожата, в която живея)

Когато се върна в кафенето, установи, че шофьорът все още е там. Към дванайсет часа сервитьорът започна да подготвя масите за обяд. Явно добре познаваше шофьора, защото го попита дали ще обядва днес.

Роже отговори отрицателно. Днес шефът щеше да бърза за Булон, веднага след операцията.

И наистина хирургът скоро се появи. Качи се в мерцедеса и шофьорът зае мястото си зад волана. Алекс пое подир колата. Напуснаха центъра, насочвайки се към Булон. Следенето не бе особено трудно. Алекс познаваше приблизително посоката.

Роже паркира пред една клиника и отново се зае с кръстословицата. Алекс записа на листче името на улицата. Не се доверяваше на паметта си. Чакането продължи дълго. Алекс ходеше напред-назад около близкото кръстовище, стараейки се да не бие много на очи. После седна в една градинка и продължи да чака, без да изпуска мерцедеса от поглед. Бе оставил колата отключена, за да може да потегли незабавно, ако лекарят се появеше внезапно.

Събранието за планиране на следващите операции трая малко повече от час. Ришар не каза почти нищо. Лицето му бе пребледняло, страните му — хлътнали. След случката с Варнроа се движеше като робот.

Алекс бе влязъл в едно магазинче за тютюн, за да попълни запасите си от цигари, когато Роже, виждайки Лафарг в приемната на клиниката, отвори задната врата на мерцедеса. Бързо се върна в ситроена и потегли, придържайки се на разумно разстояние. Щом разбра, че посоката очевидно бе Везине, заряза преследването. Нямаше смисъл да рискува да го забележат, при положение че имаше адреса…

Отиде там по-късно. Вилата на Лафарг бе внушителна, опасана с ограда, която скриваше фасадата й. Алекс огледа околните къщи. Улицата бе пуста. Не можеше да се застоява повече. Отбеляза си, че капаците на съседните вили бяха спуснати. Жителите на Везине бяха на почивка през август… Наближаваше шестнайсет часът и Алекс се поколеба. Възнамеряваше да огледа къщата на хирурга същата вечер, но не знаеше какво да прави междувременно. Поради липса на по-добри идеи, реши да се разходи в близката гора на Сен Жермен.

Върна се във Везине към двайсет и един часа и паркира ситроена далече от улицата, на която живееше Лафарг. Нощта вече се спускаше, но все още се виждаше ясно. Покачи се на оградата на близката вила, за да огледа парка около дома на Лафарг. Възседна оградата, прикрит сред гъстия листак на един кестен, чиито клони растяха във всички посоки. Не можеха да го забележат отдалеч, а ако се появяха минувачи по улицата, щеше напълно да се скрие сред клонака.

Видя парка, езерото, дърветата, басейна. Лафарг вечеряше отвън в компанията на жена. Алекс се усмихна. Добре бе като за начало. Може би имаше и деца? Не… щяха да вечерят с родителите си! Или пък бяха във ваканция. Може би малки деца, които вече са си легнали? Лафарг бе на петдесетина години и ако имаше деца, те трябваше да са поне юноши… Едва ли щяха да са си легнали в десет часа през лятото! Впрочем не светеше нито на партера, нито на горния етаж. Градински фенер пръскаше слаба светлина край масата, където седеше двойката.

Алекс напусна наблюдателницата си удовлетворен и скочи на тротоара. Намръщи се: бедрото все още го наболяваше при резки движения. Върна се в ситроена, за да изчака да се стъмни напълно. Нервно запуши, палейки цигара от цигара. В двайсет и два и трийсет се върна до вилата. Улицата продължаваше да е все така пуста. В далечината прозвуча клаксон.

Тръгна покрай оградата на Лафарг. В края откри голям дървен сандък с лопати, гребла — инструменти на работниците по пътната поддръжка. Покатери се отгоре, качи се на стената, пое си дъх и после, преценявайки добре скока, се приземи в парка. Изчака, клекнал сред дърветата: ако имаше куче, щеше скоро да се появи. Никакъв лай… Огледа околните храсти, прокрадвайки се край оградата. Търсеше подходящо място от вътрешната страна, за да може да се прехвърли обратно на връщане… До езерото имаше изкуствена бетонна пещера, служеща за подслон на лебедите през нощта. Опряна до стената, тя се издигаше на повече от метър височина. Алекс се подсмихна и направи опит. Беше съвсем лесно да прескочи пак на улицата. Успокоен се върна в парка и подмина басейна. Лафарг се бе прибрал, около вилата нямаше никого. Светлината се процеждаше през спуснатите капаци на горния етаж.

От прозорците се разнасяше лека музика. Пиано… Не беше плоча: парчето прекъсваше, връщаше се отначало. От другата страна на къщата светеха още прозорци. Алекс се долепи до стената, скрит в бръшляна, който се виеше по фасадата: облегнат на перила на горния етаж, Лафарг съзерцаваше небето. Алекс затаи дъх. Изминаха няколко дълги минути и накрая лекарят затвори прозореца.