Тьерри Жонке - Тарантула (Кожата, в която живея)

Поразен от появата му, Варнроа остана със зяпнала уста и застинала във въздуха ръка. Лафарг изтръгна камшика му, улови го за яката и го изхвърли в коридора. Ненормалникът блещеше очи, не разбирайки абсолютно нищо, и онемял от изненада изтича по стълбите, без да задава въпроси.

Ришар и Ева останаха сами. Тя бе паднала на колене. Ришар й помогна да се изправи и да се измие. Тя облече суитшърта и джинсите, които носеше, когато я бе изненадал с вика си по интерфона.

Без да каже и дума, той я върна във вилата, съблече я и я положи на леглото. Много внимателно и нежно намаза раните с мехлем и й приготви горещ чай.

Прегърна я и поднасяше към устните й чая, от който тя отпиваше на малки глътки. После издърпа чаршафа до гърдите й и я погали по косите. В чая имаше приспивателно: тя заспа веднага.

Той излезе от стаята, отиде в градината и се насочи към езерото. Лебедите спяха притиснати един в друг, с извити под крилата шии, като крехката женска нежно се бе сгушила до по-едрото тяло на мъжкия.

Любуваше се на покоя им, завиждаше на меката отпуснатост. Заплака горчиво. Бе измъкнал Ева от ръцете на Варнроа и разбираше, че това съчувствие — наричаше го съчувствие — отведнъж бе унищожило омразата му, онази безгранична и невъздържана омраза. А омразата беше едничкият смисъл на живота му.

Тарантулата често играеше шах с теб. Дълго обмисляше всеки свой ход, преди да предприеме нещо, което най-малко си очаквал. Понякога импровизираше атаки, без да го е грижа за защитата — импулсивна, но непогрешима игра.

Един ден свали веригите, за да постави някакво канапе вместо одъра. Ти спеше на него, излежаваше се по цял ден сред меките възглавници. Тежката врата на мазето оставаше здраво заключена…

Тарантулата ти носеше бонбони, леки цигари, осведомяваше се за музикалните ти предпочитания. Разговорите ви бяха по-скоро закачливи — светско бъбрене. Бе ти дал видеоуредба и филми, които гледахте заедно. Приготвяше ти обикновен или билков чай, а когато ти се чувстваше потиснат, отваряше бутилка шампанско. Щом изпиехте чашите, пълнеше ги отново.

Ти вече не стоеше гол: Тарантулата ти бе подарил великолепен бродиран шал в разкошна опаковка. С тънките си пръсти ти разтвори хартията, за да видиш шала, и подаръкът ти достави огромно удоволствие.

Загърнат в шала, ти се сгушваше сред възглавниците, пушейки американски цигари или смучейки медени бонбони, в очакване на ежедневното посещение на Тарантулата, който никога не идваше с празни ръце.

Щедростта му към теб като че ли бе безгранична. Един ден вратата на мазето се отвори. Той избута мъчително огромен кашон, качен на колелца. С усмивка гледаше фината хартия, розовата панделка, букета цветя…

При вида на изумената ти физиономия ти припомни датата: 22 юли. Да, от десет месеца ти бе пленник. Ставаше на двайсет и една години… Възбудено обикаляше обемистия кашон, пляскаше с ръце през смях. Тарантулата ти помогна да развържеш панделката. Незабавно разпозна очертанията на пиано, и то „Стейнуей!“

Засвири, седнал на столчето, след като разкърши вдървените си пръсти. Не бе блестящо, но се разплака от радост…

И тогава ти, Венсан Моро, домашното животно на чудовището, кучето на Тарантулата, неговата маймуна или папагал, ти, когото той бе прекършил, да, точно ти, ти целуна ръката му, смеейки се от сърце.

За втори път той ти удари плесница.

Алекс умираше от скука в скривалището си. Спеше прекомерно, гледаше по цял ден телевизия с подпухнали очи. Предпочиташе да не мисли за бъдещето и запълваше времето си както можеше. За разлика от престоя в селската къща тук чистеше, миеше чиниите с маниакално старание. Всичко блестеше от чистота. С часове лъскаше паркета, стържеше тенджерите.

Бедрото вече почти не му създаваше проблеми. Зарастването предизвикваше понякога дразнещ сърбеж, но раната не бе болезнена. Бе сменил превръзката с обикновен компрес.

Алекс беше на това място вече десетина дни, когато една вечер му хрумна гениална идея или поне така му се струваше. Гледаше футболен мач по телевизията. Спортът никога не го бе увличал особено, с изключение на каратето. Единствените вестници, които обикновено четеше, бяха специализирани списания за бойните изкуства. При все това следеше премеждията на кръглата топка, добросъвестно подритвана от играчите… Полузадрямал пред зрелището, допиваше остатъка от виното. Когато мачът свърши, не стана да изгаси телевизора. Следваше „медицинско“ предаване за пластичната хирургия.