Тьерри Жонке - Тарантула (Кожата, в която живея)

Заточен в затвореното пространство на мазето, ти копнееше за простор, за свеж въздух. Изрисува фалшиви прозорци на стените. Вдясно се виждаше планински пейзаж, преливащ от слънце, с блестящото бяло на вечните снегове. Насочена към върховете халогенна лампа заливаше с ослепителна светлина измамния излаз към външния живот. Вляво бе положил грапави сини мазки, имитиращи разпенени вълни. В дъното пламтящите отблясъци на много сполучлив оранжево-червен залез те изпълваха с гордост.

Освен инжекциите Тарантулата те караше да поглъщаш най-различни лекарства — разноцветни капсули, безвкусни дражета, ампули за пиене. Етикетите бяха изстъргани от опаковките… Тарантулата те бе попитал дали нещо те тревожи. Ти сви рамене и отговори, че му имаш доверие. Тарантулата те погали по бузата. Тогава улови ръката му, за да целунеш дланта. Той се стегна, за момент ти си помисли, че отново ще те удари, но изражението му омекна и не си отдръпна ръката. Ти се извърна, за да не забележи радостните сълзи, които се появиха в ъгълчетата на очите ти…

Лишен от дневна светлина, тенът на лицето ти бе съвсем блед. Тогава Тарантулата монтира пейка с ултравиолетова рампа и ти си правеше слънчеви бани. Бе доволен, че тялото ти придобива красив меден цвят, цялостно почерняване, и демонстрираше на своя приятел ефектната промяна на тена си, щастлив, когато долавяше и неговото задоволство.

Дните, седмиците и месеците минаваха, привидно еднообразни, но всъщност богати с многобройни и наситени удоволствия: насладата от рисуването или свиренето те изпълваше с радост.

В теб бе изчезнало всякакво сексуално желание. Силно притеснен, бе попитал Тарантулата за това. Призна ти, че в храната има вещества, които предизвикват такъв ефект. Това е, казваше Тарантулата, за да не се измъчваш, защото не виждаш никой друг, освен него. Да… разбираше го прекрасно. Обеща ти, че скоро, при предстоящото ти излизане, освободен от тези вещества, отново ще изпитваш желание.

Понякога нощем, сам в килията, галеше омекналия си член, но мъката, която изпитваше, бързо се разсейваше при мисълта за предстоящото „излизане“. Тарантулата ти бе обещал, значи нямаше защо да се безпокоиш…

Алекс кара извънредно внимателно до Париж; стараеше се да не допуска и най-малкото нарушение. Бе обмислил дали да не се придвижи с автобус или метро, но не ставаше: Лафарг със сигурност щеше да е с кола и нямаше да може да го проследи.

Алекс спря срещу входа на болницата. Беше много рано. Алекс не вярваше лекарят да поема задълженията си на зазоряване, но се налагаше да опознае мястото предварително, да усети терена… На стената, съвсем до входната врата, голяма табела указваше отделенията на болницата с имената на лекарите. Лафарг беше в списъка.

Алекс се разходи по улицата, стискайки в джоба на сакото дръжката на полицейския колт. Накрая седна пред едно кафене, откъдето лесно можеше да проследи пристигането на персонала в болницата.

Най-сетне към десет часа една кола спря на светофара, на няколко метра от кафенето, където чакаше Алекс: мерцедес, управляван от шофьор. Алекс веднага позна Лафарг, който седеше отзад и четеше вестник.

Мерцедесът търпеливо изчака светофара, после пое по алеята към паркинга на болницата. Алекс видя как Лафарг слезе. Шофьорът остана известно време в колата, но тъй като бе много топло, накрая и той се настани пред кафенето.

Роже поръча една бира. Днес шефът му имаше важна операция и веднага след това щеше да напусне отделението, за да отиде в клиниката в Булон, където щеше да има събрание.

Регистрационният номер на колата бе със 78 — Ивлин 13 13 Департамент в района Ил дьо Франс. — Б.пр. . Алекс знаеше наизуст всички номера на департаменти; впрочем по време на усамотението си в селската къща се забавляваше да си припомня номерата, започвайки от 01, изброявайки ги поред, свързвайки ги с произволни препратки; във вестника разказват, че някакъв старец се оженил повторно на 80 години: 80? Това е Сома…

Шофьорът явно не бързаше. Облакътен на масата, той решаваше кръстословица, напълно погълнат от заниманието си. Алекс плати сметката и влезе в пощенската станция до болницата. Вече не виждаше входната врата, но си каза: да го вземат дяволите хирурга, ако се измъкне през следващия четвърт час!

Прегледа телефонния указател. Лафарг е често срещано име, имаше цели страници… Лафарг с к накрая, с г , с едно ф , само с едно… Л-А-Ф-А-Р-Г с едно ф и с г бяха по-малко. А още по-малко бяха лекарите Лафарг. В департамент 78 само трима; единият живееше в Сен Жермен, другият в Плезир, третият във Везине. Неговият Лафарг бе един от тях. Алекс си записа трите адреса.